- Как русенският бизнес изпрати 2018 г?
- През годината бизнесът в регион Русе се стремеше да запази пазарните си нива, като в някои отрасли се забеляза и повишение на годишните финансови и пазарни показатели. Като цяло годината мина в търсене на човешки капитал. Липсата на кадри квалифицирани и нискоквалифицирани, надмина трудностите за бизнеса като корупция и административни пречки и стана водещ препъни камък  на всички равнища. Наблюдаваме учудващ  феномен - вместо да насърчава завръщането на българи в страната, както и реализиране на млади хора в местната икономика, държавната администрация осъществява износ на работници. Определени  проблеми създава обновяваща се инфраструктура, транспорт, логистика и най-вече увеличените административни изисквания.
Стопанските ръководители бяха подложени и на  още по-големи изпитания. От една страна - силна чуждестранна конкуренция, много и нови административни изисквания, нуждаещи се от нов административен кадрови състав, който да отговаря на запитвания и създаване на увеличаваща се документация, а от друга - липса на кадри и поскъпващи нови технологии и производствени средства. 
- Липсата на кадри вече стана повсеместен и до болка познат проблем. Има ли той решение според вас?
- Потенциал за решаване на този проблем решително има. В бюрата по труда има регистрирани общо за страната над 193 хиляди души. 80% от тях не желаят да работят. Предпочитат да получават социални помощи и да работят в сивата икономика. Трябва да се преразгледа социалната политика и да се потърсят точните механизми за преквалификация на тези хора и насочването им към нужните места. Нека да има обезщетение няколко месеца за тези, които са останали без работа, но социални помощи за здрави и права хора, които могат да работят, не трябва да има.
Хората над 50-годишна възраст, останали без работа, също са възможен потенциал. По инерция работодателите приемат, че те са по-малко работоспособни от младите хора, но това не винаги е така. Със съвсем малка инвестиция за обучение, подобряване условията на труд и заплащане, би се намерило решение.
Не на последно място е и влошеното образователно равнище на младите работници и специалисти -разбирайте липса на знания и умения, както и никакви или почти никакви трудови навици. Не е възможно да сме иновативни с нови машини и технологии, с ниско образован персонал. Фирмите ще търпят загуби от увеличения брак в продукцията, както и ремонтите на техниката. Силно ни притеснява освобождаването на все повече търговски и производствени помещения.
- Какви са очакванията ви за настоящата година?
- От една страна оптимистични, от друга - има поводи за тревога. Оптимизмът ни идва от това, че Българската стопанска камара има ново ръководство,начело с г-н Радосвет Радев, който е и председател на обединеното  ръководство на работодателските организации в България. Новото европредседателство в лицето на съседната ни Румъния с мегацентър на 60 км от нас възражда надеждата ни за Русе като логистичен, транспортен и индустриален център и Дунавска столица на България.
От друга страна, твърдението че няма криза на бизнеса през последните години, означава, че кризата предстои. И това го чувстваме и виждаме ежедневно. Това, че си заравяме главите като щрауси не ни помага особено. Новостите трудно пробиват, а от друга страна  административните проблеми се увеличават - било то с много промени в законодателството, било в данъчната и административната част.
Тревогата ни идва най-вече от напрежението в Европа и у нас като цяло. Проблемите, уличните размирици, плашат бизнеса и той напуска проблемната територия. Парите, както знаете, обичат спокойствието и тишината. Но това важи, когато има пари. 
- И няма ли пари?
- Няма. Това е ситуацията за бизнеса, поне за малкия и средния бизнес - нито ръчички, нито парички. Ток, газ, вода поскъпват, вдигат се минимални заплати, осигуровки. Всичко това увеличава разходите за фирмите. Които няма как просто да увеличат цените и да запазят маржовете си, тъй като са притиснати и от външната конкуренция. Няма и евтино финансиране - банките дават заеми при 5% лихва, а това е над рентабилността на повечето бизнеси. И те няма как да растат. Без евтин кредит не може да се развиват производства с висока добавена стойност, които да дадат възможност за много по-високи заплати. 
- В такава ситуация има ли потенциал за сериозен ръст на заплатите тази година?
- Никакъв потенциал. Не че бизнесът не иска да дава по-високи заплати. Но в повечето случаи няма откъде. Печалбите са на минимума, няма накъде да падат. Никой няма да държи бизнес, който не му носи печалба, още повече да работи на загуба.
Желанието на голяма част от мениджърите в бизнеса да са в добри отношения с политиците от различни партии и коалиции на власт създава грешна представа във властимащите, че бизнес-средата е  нормална. Напротив, считаме че е налице влошаваща се бизнес среда, с остарели и амортизирани технологии, довеждащи до закриване на цели предприятия и отрасли.
Много са важни за националната ни икономика големите предприятия, но бизнеса в България е на малките и средни такива. Тук считам, че властимащите трябва да съсредоточат финанси и ресурси в подкрепа на този мениджмънт, както и облекчени данъчни и административни закони.
- Какви например да са тези облекчения?
- Стопанската камара вече няколко пъти внася предложение дребният бизнес с оборот до 200 хил. лева да мине на облекчена процедура - да не плаща ДДС и данък печалба, а патентен данък. Такъв е моделът примерно в Австрия. Това ще е силен стимул за малките, семейни фирми, в които работят по няколко човека. Но тези предложения винаги се отхвърлят, защото се смята, че ще намалят приходите в бюджета.