Това е една история на 30 години. История, която така и не вижда своя край. История, която започва през 1987 г. и е запечатана в документалния филм "Дишай" на режисьора Юри Жиров. 

Годината е 1987 г. На 23 септември в Русе пред Паметника на свободата се връзват червените връзки на новоприетите пионери. Градът за пореден път е обгазен от завода в Гюргево (Румъния), който замърсява въздуха предимно с хлор и хлорни съединения.

Церемонията не е спряна, въпреки че децата не могат да дишат, някои припадат, а други използват червените си връзки като защита пред лицето. Това провокира шест майки да излязат на мирен протест, за да привлекат вниманието на местната и централната власт.  Те повеждат още 500 русенци пред сградата на Окръжния комитет на Комунистическата партия.

30 години по-късно историята е почти същата, а героите в нея - малко сменени. Проблемът с мръсния въздух в Русе, обаче, все така си стои, а протести имаше и към края на 2018 година.

Според европейския индекс за качеството на въздуха, в Русе само 30 от последните 100 дни са били с приемливо качество на въздуха, пишат от "Дойче Веле".

Само преди месец близо 800 недоволни граждани излязоха на протест, за да се борят срещу качеството на въздуха, който дишат.

Един от основните замърсители в града днес е френският завод за производство на автомобилни части. Заради газовете, които отделя, предприятието е било гробявано многократно и то за суми от над 800 000 лева.

Според експертите на РИОСВ, той не е единственият виновник за лошото качество на въздуха в Русе, а данните са потвърдени и от Общината. След направен подробен анализ става ясно, че 67% от замърсяването с фини прахови частици се дължи на битовото отопление, около 30% на транспорта в града и останалите 3% - на промишлени замърсители.

През пролетта на 2019 година жителите на Русе отново ще излязат на протест.