“Втора Гърция“ няма да има, Европейският съюз не може и няма да иска да спасява популистите в Рим.

Обратите понякога започват с на пръв поглед незначителни събития. В средата на октомври новото италианско правителство представи своя първи проект на годишен бюджет, а Европейският съюз го разкритикува и върна за преработване. Съобщението за тази техническа процедура не предизвика голям обществен интерес на фона на потока от гръмки международни новини.

Това е пропуск, защото става дума за фундаментален конфликт, който в близко бъдеще може да има фатални последици за Италия и да въвлече еврозоната и целия Евросъюз в остра криза. Съществува реална опасност, че развитието на събитията може дори да затъмни дългогодишната епопея по финансовото спасение на Гърция и вероятните последици от Брекзит.

Италия и Гърция с най-голямото дългово бреме

Оглавяваното от Джузепе Конте ново италианско правителство, което беше съставено на 1 юни 2018 г. от движението „Пет звезди“ и Лигата, е определяно като популистко. Една от характерните черти на всички популисти: те или игнорират трудните комплексни проблеми, или обещават на избирателите бързо и лесно да ги решат.

Най-големият и трудно решим проблем на днешна Италия е гигантският държавен дълг: 2,3 трилиона евро. Страната в продължение на десетилетия живееше не по джоба си. В резултат на това нейните дългове значително надхвърлиха общата стойност на всички произвеждани стоки и услуги за една година /БВП/ и в момента надхвърлят 130% от БВП. Единствено Гърция има по-лоши показатели /около 180%/. В същото време маастрихтските критерии за финансова стабилност в еврозоната изискват да не се надхвърлят 60% от БВП, иначе започва бързо да расте опасността от банкрут на страната.

Два принципно важни показателя: 0,8% и 2,4%

Далеч не всички страни членки на ЕС, използващи еврото, изпълняват днес това изискване, но всички те са поели ангажимент да намалят дълговото бреме или поне да спрат неговия растеж. С тази цел те на първо място се опитват да намалят бюджетния дефицит, с други думи – да съкратят размерите на новите дългове. Този процес се наблюдава от Европейската комисия, която проверява изпълнението на ангажиментите, съгласувани с всяка страна.

С предишното италианско правителство беше постигнато споразумение, че през 2019 г. бюджетният дефицит няма да надхвърля 0,8% от БВП. И ето, че новото правителство предлага тази цифра да бъде увеличена тройно до 2,4%. Формално това не нарушава маастрихтските критерии /дефицит до 3% от БВП/, макар в основата на бюджета да е заложена изключително оптимистична прогноза за развитието на италианската икономика. Но фактически това означава, че Рим ще изтегли дълг с 25 милиарда евро повече, отколкото първоначално беше договорено.

„Съзнателно и преднамерено“ нарушение на своите ангажименти

Това е демарш, демонстративен отказ от курса на ЕС за постепенно оздравяване на държавните финанси, кардинална промяна на политиката. Именно това обещаваха на своите избиратели популистите от движението „Пет звезди“ и Лига. Именно за това те бяха избрани от италианците, уморени от бездействието или неефективните реформи на предишните консервативни или социалдемократически правителства. Новата власт раздава щедри подаръци, надявайки се на икономическото оживление и без да си прави труда да се обременява с такава сложна задача, като създаването на икономическа политика.

Реакцията на Брюксел беше очаквана. „Съзнателно и преднамерено“ нарушаване на поетите от Италия ангажименти във финансовата област. На демарша на Рим Брюксел отговори със свой демарш: за пръв път в историята ЕС напълно отхвърли проектобюджета на една държава, давайки й срок от три седмици, за да разработи нов.

Реакцията на Рим беше остра. Тя определи европейските забележки като „глупави правила на ЕС“. Така че няма нищо чудно, че три седмици по-късно Брюксел официално отхвърли бюджета и наложи санкции. А те могат да костват на италианската хазна няколко милиарда евро глоба.

Главният проблем, с който можем да се сблъскаме в близките месеци, е как инвеститорите ще погледнат на италианските държавни облигации. Страните от еврозоната взимат дълг като емитират свои ценни книжа на капиталовия пазар. Те се радват на добро търсене от националните и международни инвеститори, защото дълговете на индустриално развитите държави се смятат за много надеждни.

Тук въпросът е: дали инвеститорите ще продължат и занапред да купуват облигациите на страна, продължаваща бързо да увеличава своята и без това гигантска задлъжнялост, която в същото време няма ясен план за нейното съкращаване. Същата тази страна е в остър конфликт с останалите партньори от икономическия и валутен съюз, а рейтингът й е близък до „боклук“.

Ако започне масово бягство на капитала, Италия може много бързо да изпадне в положението, в което се оказаха Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър: или ще й се наложи да обяви фалит, или да моли ЕС и МВФ за финансова помощ, съгласявайки се с техните искания за реформи и сурови икономии, които ще се контролират от кредиторите. Атина, Дъблин, Лисабон и Никозия рано или късно се съгласяваха с това. За момента не изглежда, че настоящото правителство в Рим е готово за това.

Какво ни очаква?

Европейският съюз заедно с Европейската централна банка нямат толкова пари за финансовото спасение на Италия. ЕЦБ не може безкрайно да купува италианските облигации, още повече, ако те имат рейтинг „боклук“, а Рим продължава да демонстрира неподчинение спрямо правилата на ЕС. Така че „втора Гърция“ няма да има. За това няма нито пари, нито политическа подкрепа от европейските данъкоплатци.

Ако неопитните лидери от движението „Пет звезди“ и Лига не вземат на сериозно проблема с дълговете и бюджетния дефицит, отказвайки се от своите нереалистични предизборни обещания, и загубят контрол над ситуацията, тогава може да се очаква безпрецедентно в историята на ЕС събития – фалит.

Ако популистите си спомнят за своите предишни планове за отказ от еврото и се опитат да ги осъществят, Италия я очаква още по-сериозна беда. И в двата случая Европейският съюз няма да може да избегне голяма финансова и икономическа криза.