На 84-годишна възраст почина Христофор Тзавелла, известен български фолклорист, поет и историк, предаде репортер на БГНЕС. Опелото ще се състои в неделя, 11 ноември 2018 г., в 15.00 ч. в църквата на Централните софийски гробища.

Тзавелла е автор на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает“, 2007, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, 2003. Автор е на книгите „Глаголици“ и „Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“, 2009 и др.

През 80-те години на миналия век е автор и водещ на телевизионната поредица „Потомците разказват“ по БНТ.

Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „Ново време“, „Български глас“ и „Народна воля“. В Канада е основоположник на радипрограмата „Македонски радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник „Македонски живот“. Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - режисура в Ню Йорк. В съдружие държи ресторант в Торонто.

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.