Между 21 и 60 лв. стипендия получават отличните ученици според нормативната уредба у нас.

Таванът обаче е ударен само в една част от гимназиите, а причината за това е прозаична. Средствата за успех не се отпускат на база броя отличници в едно училище, а всяко школо получава определена за него сума от бюджета, която след това се разпределя от самите училища. Така колкото повече отличници има в една гимназия, толкова по-малък е размерът на стипендиите, които получават те.

Не беше толкова отдавна времето, в което и аз се редях на опашка пред касата в училището, което завърших. В момента, в който чуехме, че има стипендии, половината клас тичаше натам. Така беше всъщност и цялото училище, бяхме в една от елитните гимназии и всеки се бореше за успех. Сумата не беше голяма – всички вземахме по 21 лв., но още преди да ги получим, знаехме къде ще ги изхарчим. Не помня точно кога - 11-и или 12-и клас, но ни съобщиха, че ще има увеличение, но вече ще има значение всяка стотна. Така от следващия срок едни щяха да вземат по-малко, а други повече. Докато в моето училище отличниците с 6.00 щяха да вземат по 27 или 30 лв., а тези с 5.50 си остават на минимума от 21 лв., в други гимназии не беше точно така. В една, например, деца вземаха по 50 лв., без да има кой знае какво значение точният им успех. Важно беше само да е над 5.50. За друга пък се пусна слух, че стипендиите са далеч по-големи. Разликата беше, че в другите две гимназии броят на отличните е в пъти по-малък от този на моята гимназия. Така, докато нашите директори се чудеха как да ни отпуснат по-големи стипендии, в други не бяха сигурни дали ще има на кого да ги дадат. Със съучениците ми се чувствахме меко казано прекарани, че за труда, който полагаме, няма да получим почти нищо на фона на връстници от други школа, за които знаехме, че оценки се изкарват лесно.

Около 5 години по-късно ситуацията не е по-различна. Продължава да има разделение на елитни гимназии, в които броят на отличниците да е 1/3 от възпитаниците й получават средни на размер стипендии, както и такива, които не успяват да изпълнят план-приема си, но пък предлагат възможно най-високи възнаграждения. Може би е крайно време средствата за всяко училище да бъдат заделяни на броя на отличниците, за да могат децата да получават заслуженото си възнаграждение.