Само около 50 на сто от произведената у нас пшеница от тазгодишната реколта е с добро качество и става за печене на хляб, но няма никаква опасност от недостиг или от внос. Това съобщи за „Монитор“ Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

По-рано вчера зърнопроизводителят Радослав Христов обясни пред БТА, че едва около 15 на сто или под 1 млн. тона ще е пшеницата с добри хлебопекарни качества. „Не знам откъде Радослав Христов има такива данни. Той е от Тракийския съюз на зърнопроизводителите и ако при тях ситуацията е такава, то в страната не е. В момента се изготвя актуална справка за пшеницата. Следващата седмица ще имаме Консултативен съвет по зърното в Министерството на земеделието и официалните данни ще бъдат огласени”, каза още Костадинов.

По данни на НАЗ средният добив на пшеница ще е приблизително с около 20 на сто по-малко, или се очакват близо 5 млн. тона зърно заради проливните дъждове през юли.

За изхранването на населението у нас обаче са нобходими 1 млн. тона пшеница

каза Костадинов. Няма никаква опасност от недостиг на зърно и категорично няма да се стигне до внос, категоричен е той.

Според Костадинов България има зърно за разлика от Европа, която изпитва глад заради ниските добиви в доста от държавите. В момента тон фуражна пшеница без показатели стигна до 350-370 лева от място. Хлебната се купува на 370-380 лева, а там, където нямат – и на 400 лева. „Никой не продава и на практика сделки не се сключват.

Производителите си пазят хубавото зърно и чакат по-високи цени

Бяха сключени много предварителни договори на зелено за цена от 260 лева за тон, без да знаем какво ще ни очаква до жътвата. В момента цената на фуражната пшеница без показатели е с такава висока цена, за да покрие загубите от предварителните договори”, коментира Костадинов. В момента

мелниците купуват предимно фуражна пшеница, като в същото време вдигнаха драстично цената на брашното

От 680 лева за тон в началото на август брашното на борсите е вече 740-760 лева. Тон брашно за банички пък отива на 1040-1050 лева. Това предизвика масово поскъпване на хляба в Добруджа с по 5-10 ст. за бройка.

Зърнопроизводителите недоумяват защо се вдигна цената на брашното при положение, че на пазара се продава основно фуражна пшеница. Хлебопроизводителите слагат много добавки, за да се получи някакво качество. Имаме различни видове хляб, хляб със семки, който обаче се прави от вторични продукти. Масово се оцветяват и брашна, от които се меси

хляб, който се представя за „диетичен“, но на практика не е и е бъкан с подобрители.

Още когато цената на пшеницата беше 280 лева за тон, мелниците вдигнаха цената на брашното. Спомням си, преди 4-5 години пшеницата беше стигнала цена от 450 лева, но хлябът беше доста по-евтин от сега”, коментира още Костадинов.