Август е хубав, добър за ваканция. Очакваме да е топъл, поне с градус по-топъл от обичайното. Световните метеорологични центрове дават, че август ще е с нормална температура, но засега е по-топъл почти с 1.5 градуса, дори за Пловдив. За района на Пловдив предстои приятен месец - с много слънце, без да е прекалено горещо. Температурите в Пловдивско и Пазарджишко ще стигнат 34-35, дори нагоре, но за кратко. Тази година няма да има пържене като други години - обичам Пловдив и знам какво е при 40 градуса. Почти всяка година се докосваме до тези стойности. През 2000 г. за малко да подобрим националния рекорд - на летище Крумово бяха измерени 45 градуса. Това заяви климатологът проф. Георги Рачев в интервю за "Марица".

 Мисля, че тази година реколтата ще бъде перфектна - особено късните зеленчуци, трайните насаждения вървят добре, гроздето ще навакса захарност. Вярно, реколтата на някои стопани пострада сериозно от градушките. Но това са рисковете на фермерството под открито небе - Яворов е описал драмата преди повече от век. Трябва да сме предвидливи, ясно е, че природата понякога ни сервира неприятни изненади", посочи още той.

По думите му септември и октомври се очертават месеци с нормални температури и с по-ниски валежи. "Отново добро време за ваканция. А и за реколтата - посаденото ще узрее и ще даде хубав плод", уточни той. 

Що се отнася до това чака ли ни парников период и ще се повишат ли средните глобални температури с цели 4-5 градуса, проф. Рачев коментира, че това е един от сценариите, не е реалистичен.

"С увеличаването на температурата до края на века от порядъка на 4 градуса обаче има теоретично основание за подобно развитие. Но гледаме много напред, със 100 години. Така че това е чисто научна вероятност, при задържане на сегашната тенденция. Но науката трябва да се занимава и с крайностите, и с вероятностите, до които може да достигне климатичната система. Обърнете внимание обаче, че в минали геоложки времена температурата на земята е била с 5-6 до 8 градуса по висока и животът е процъфтявал. Причината - затоплянето е в полярните райони, особено в Северния ледовит океан, и много по-малко в Тропиците и на Екватора", посочи той и допълни, че основание за прогнозите за парников период е и фактът, че 2016 г. беше най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения - с температура 1 градус по-висока от средната температура за 20. век.

'Твърде много е, защото тази температура се повиши буквално за последните 20 години. Т.е. процесът е много бърз, динамичен. Това смущава повечето климатолози, защото досега говорехме, че климатът се променя бавничко, лежерно, извън рамките на човешки живот. Но в последните 20-25 години виждаме много сериозно повишение на температурата. А когато тя се повиши глобално, се увеличават и изпаренията - най-мощният парников газ, който пречи земната топлина да отиде в космоса. Получава се ефектът на снежната топка - по-топло, по-влажно, и ново увеличаване на температурата. Докато в един момент климатичната система отново стигне до равновесие.  Веднага ще посоча антипод на теорията с парниковия период, която оборва увеличаването на глобалната температура. Като стане по-топло и влажно, се увеличават и облаците, което намалява слънчевата радиация. Така че не бива да градим теории само по един признак. Но е полезно и крайните варианти да бъдат взети предвид", коментира още той.

Според климатологът никога досега човечеството не е било толкова богато, толкова сито и мирно. Това важи в пълна степен и за нас, българите - вижте жилищата, колите, трапезите, 45-50 млрд. стоят в банките. Това, че мрънкаме и сме недоволни, си е част от човешката същност, от прогреса. Няма лошо да искаш да имаш повече. На това се гради целият просперитет, развитието ни напред. Ако се задоволим с един комат, като спартанците, няма да стигнем доникъде.