Неефективни усилия за намаляване замърсяването на въздуха в страната. Хаотични и несвързани едно с друго решения на национално и общинско ниво. Похарчени на вятъра пари. Неглобени от екоминистъра кметове заради това, че не мият улици. Остаряла национална система за контрол на качеството на въздуха. Липса на мониторинг за здравословните проблеми, предизвикани от мръсния въздух.

Това са част от констатациите в одитен доклад на Сметната палата (СП) за изпълнението на националните и местните мерки за чистотата на въздуха в периода от началото на 2014 до края на 2016 г. Той е бил предоставен на министъра на околната среда и водите Нено Димов, който обещал да засили контрола на ведомството му върху местната власт за изпълнението на общинските програми за чистота на въздуха. Димов  обявил, че в процес на сформиране е консултативен съвет по въздуха към министъра, а нова национална програма за качеството на атмосферния въздух щяла да бъде разработена след като излезе окончателен доклад на Световната банка по въпроса.

Слабо подобрение

Проверката на Сметната палата отчита известно подобрение на качеството на въздуха в отчитания период спрямо преди, но допълва, че то не е достатъчно и проблемите с наднорменото запрашване на въздуха остават въпреки всички набелязани мерки и пари. През  2014 и 2015 г. разходите на национално ниво за опазване на въздуха са били 732 млн. лв., но ефектът от тяхното изхарчване е минимален.

В доклада се посочва, че в периода 2014 – 2015 г. процентът на население в страната, изложено на наднормени нива на фини прахови частици, достигащи до белите дробове – ФПЧ 10, достига до 97 на сто, а близо 80 процента на хората живеят в условия на наднормени нива на ФПЧ 2.5, които са по-опасните прахови частици, достигащи и до алвеолите на белите дробове.

Предвид това, че вече сме 2018 г., а в последните години след наказателната процедура на ЕК за мръсния въздух бяха предприети допълнителни мерки на общинско ниво за намаляване замърсяването на атмосферата, е възможно да има допълнително подобрение. Констатациите в доклада за неефективното прилагане на мерките обаче остават до голяма стапан валидни и днес.

Сметната палата посочва, че има приети множество мерки на национално и общинско ниво, които обаче не са координирани, няма отчети за изпълнението им и постигнатия резултат. Така не може да се оцени ефективността им, за да се реши кои от тях имат най-голям принос за решаване на проблемите със запрашването на въздуха. В документа са анализирани програмите на София, Пловдив и Стара Загора за чистотата на въздуха и се отчита, че те не постигат задоволителен и траен резултат за решаване на проблемите с наднормените нива на ФПЧ10. 

Непоследователни политики

Според одитния анализ националната политика за чистотата на въздуха е непоследователна и за целта трябва парламентът да приеме национална стратегия, която да стане насока и за местните политики.

Екоминистърът не глобява кметовете

Без глоби за кметовете, които не правят нищо за намаляването на прашния въздух, обаче нещата няма да се случат, става ясно от доклада на СП.

За проверяваните три години регионалните екоинспекции са наложили глоби за над 1.7 млн. лв. на промишлени замърсители на въздуха. Няма обаче глобен нито едни кмет за това, че не се мият например улиците на управляваното от него населено място, а екоминистърът има такова правомощие. Отделно общините също имат право да налагат санкции на замърсители, но няма данни местната власт да е налагала такива санкции и на каква стойност са те, както и за какво са изразходвани евентуално събраните средства.

Според Сметната палата "няма разумна увереност, че акумулираните суми от глоби и имуществени санкции, постъпващи по бюджета на общините, се разходват за дейности за подобряване на качеството на атмосферния въздух“.

Неефективна система за контрол на въздуха

Институцията смята също, че сегашната система за контрол на качеството на въздуха в страната е остаряла и неефективна, тъй като броят на пунктовете за замервания и тяхното местоположение не са променяни въпреки разрастващата се инфраструктура, нарастващата средна гъстота на населението, развиващата се индустрия и бързо увеличаващия се автомобилен транспорт, водещи до динамично променяща се градска среда.

Пропуските при отчитането на тези фактори е предпоставка да не се измерва и отчита влиянието на замърсителите на територията, които могат да окажат негативно влияние върху реалната и пълна оценка на качеството на атмосферния въздух, се посочва в одитния доклад.

Съществуват пропуски при определяне на отговорности на местно ниво за опазване чистотата на въздуха, както и при обмена на информация между общините с наднормено запрашен въздух.

Друг проблем е, че на национално ниво не е извършено наблюдение на респираторните заболявания и заболяванията на дихателните пътища, което да оцени каква част от болестите на дихателната система са причинени от нарушеното качество на атмосферния въздух.

Препоръки и обещания

Палатата препоръчва на екоминистъра да се предприемат действия по реформа на замерването на качеството на въздуха, да засили контрола на общините за изпълнението на общинските им програми за атмосферната чистота и да започне да налага персонални санкции за кметовете, ако не правят нищо.

При срещата с шефа на Сметната палата Цветан Цветков във вторник Нено Димов е уверил, че ведомството му се се съобрази със забележките и подготвя мерки за повишаване на контрола на общините и се подготвят информационни кампании сред населението за начините за намаляване на замърсяването на въздуха.