Фармацевтичната индустрия е спонсорирала български лекари и здравни организации с близо 28 млн. лева през 2017 година за участието им в научно-образователни събития като конгреси, лекции и предоставяне на консултантски услуги. Спонсорството на индустрията към лекари и медицински организации бележи ръст от около 4 млн. лева спрямо 2016 година, когато фармацевтичните компании бяха инвестирали 24 млн. лева.

Това показват данните от третото годишно оповестяване на спонсорството на фармацевтичната индустрия към медицинското съсловие.

Ръстът е основно в полза на здравните организации и в по-малка степен на индивидуалното спонсорство към лекари.

Прякото подпомагане към лекари за участие в научно-образователни събития и консултантски услуги през миналата година е в размер на 17.3 млн. лева (при 16 млн. лева през 2016 година).

През 2017 година 10.5 млн. лева са отишли в медицински дружества, съсловни организации, болници, лаборатории, медицински университети и др. за събития, обмен на научна информация и опит. За сравнение през 2016 година спонсорството към здравни организации е било в размер на 8 млн. лева.

Отделно от това през миналата година компаниите са инвестирали 150 млн. лева за научноизследователска дейност в България под формата на клинични изпитвания, медицински научни изследвания и неинтервенционални проучвания, като сумата остава непроменена през последните три години. Близо 30 млн. от тях са предоставени от местните структури на компаниите.

Официалните форми на спонсорство, които подлежат на оповестяване, са поемане на разходите за регистрационни такси; път и престой на международни медицински конгреси, хонорари за изнасянето на лекции, за консултации, както и участието в клинични изпитвания.

Когато даден лекар откаже името и предоставената му сума да бъдат публикувани, компанията отчита само общия размер на изплатените към медиците суми.

През миналата година около 65% от спонсорираните от индустрията лекари са дали съгласието си имената им да бъдат огласени и делът им се запазва спрямо предходното оповестяване.

“Това показва подкрепата на медицинското съсловие за инициативата под мотото “Прозрачността гради доверие“, смятат от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), обединяваща 25 от големите иновативни компании в бранша, които публикуват данни за предоставените суми.

Точният брой на спонсорираните лекари не е известен, но се предполага, че става въпрос за около една трета или 10 000 от близо 30 000 лекари у нас.

Защо индустрията спонсорира лекари и медицински организации?

“Сътрудничеството между медицинските специалисти и фармацевтичната индустрия е жизнено важно за развитието на медицината. Лекарствата са високотехнологични продукти и тяхното разработване, прилагане и механизми на действие изискват обяснение, обмяна на опит и знания между индустрията и лекарите. Само по този начин правилното и ефективно лечение на пациентите е възможно, само така могат да се разработват нови терапии“, коментира директорът на ARPharM Деян Денев. По думите му благодарение на това взаимодействие лекарите имат възможността непрекъснато да се обучават и развиват, което е от полза както за пациентите, така и за цялата здравна система.

Според етичните кодекси на индустрията спонсорството е безвъзмездно и компаниите не могат да влияят на лекарите в избора им на терапия, но тезата за наличието на такова влияние от години се поддържа от хора в бранша, включително на високо политическо ниво.

Новият управител на здравната каса д-р Дечо Дечев например направи заявка за промяна в лекарствената политика като се аргументира, че в цял свят, включително и у нас фармацевтичната индустрия стимулира предписването на по-скъпи терапии и това трябва да се промени, защото не е в интерес на пациента.

Мнението на фармабизнеса е, че лекарите не трябва да се лишават от информацията и допълнителното обучение, предлагани от индустрията, тъй като те се основават “само на обективни научни критерии“, а медицинските специалисти взимат решенията си на базата на своите знания и опит. Освен това повечето лекари си взаимодействат с повече компании, които са в конкуренция една с друга.

Какво подкрепя фармабизнесът?

Данните от третото годишно оповестяване затвърждават тенденцията от предходните две, че фармацевтичните компании спонсорират голям брой лекари със сравнително малки суми от няколкостотин до няколко хиляди лева. Подпомагането за един лекар за такси за регистрация в конгреси, пътуване и настаняване и хонорари за консултантска дейност достига максимум до 20 000 лева. Масово лекарите получават малки суми до 500 лева. По-високите суми от по няколко хиляди лева са свързани обикновено и с получени хонорари за консултантска дейност, освен разходите за такси, път и престой.

По-сериозен ресурс фармацевтичните компании концентрират в медицинските научни дружества, главно в специалностите, в които през последните години има нови открития и разработки и които формират най-сериозен дял от публичните разходи за лекарства.

Според индустрията това е така, защото в областите, в които има най-големи достижения на медицината, обменът на научна информация между лекарите и компаниите е най-интензивен и това намира отражение под формата на спонсорство за различни дейности.

Спонсорството към здравните организации се изразява в различни видове грантове – образователни и изследователски, които се използват за повишаване на квалификацията на лекари; разработване на цялостни образователни програми в дадена област, организирането на научни събития като конгреси и конференции с всички разходи по тях, събиране на данни за лечението на пациенти или друг вид наблюдения и проучвания в дадена терапевтична област, с което да се оцени ефектът на дадено лечение в практиката или да се направят изводи за непосрещнатите медицински нужди на пациентите и др.

Фокус върху онкологията, кардиологията и белодробните болести

Данните от последното оповестяване, както и през предходните две години, показват, че подкрепата на фармацевтичните компании е концентрирана в няколко медицински дружества, главно в специалностите онкология, белодробни болести, кардиология, ревматология, неврология, ендокринология.

Сред безспорните фаворити е онкологията, където в последните години навлизат нови революционни лечения. В момента 30% от навлизащите нови лекарствени продукти са в областта на онкологията, а в процес на разработка са още 1800 нови онколекарства, но не всички от тях ще достигнат до пазара.

Съответно медицинските дружества в областта на онкологията се радват на повишен интерес от фармацевтичните компании.

Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) е получила през миналата година 25 000 лева от “Астра Зенека“, по 20 000 лева от “Бьорингер Ингелхайм“, “Астелас“ и “ Eли Лили“, 18 000 лева от “Пфайзер“, 13 680 лева от “Амджен“ и 10 000 от “Санофи“.

Фондацията “МОРЕ“ (Мултидисциплинарни онкологични разговори и екстракти), която организира национални годишни научни конференции в областта на онкологията, обединява водещи специалисти в мултидисциплинарни екипи, които разработват различни сборници, ръководства за поведение при определени заболявания и др. също е финансирана от доста компании през миналата година - "Рош" (38 200 лева); “Новартис“ (30 000 лева); MSD (26 800 лева); “Бьорингер Ингелхайм“ (25 000 лева); "Ели Лили" (25 000лева ); "Ново Нордиск" (25 946 лева); “Сервие“ (15 000 лева); "Санофи" (7 500 лева).

Българското медицинско сдружение по хематология е получило през миналата година 40 000 лева от “Рош“, 36 000 от “Абви“, 36 000 лева от “Новартис“, 22 500 лева от “Санофи“, 19 300 лева от “Пфайзер“.

Българското онкологично научно дружество (БОНД) е получило от MSD 23 333 лева, от “Ели Лили“ – 20 000, “Пфайзер“ – 18 000 лева, “Астра Зенека“ – 8 263 лева.

Отделно финансиране получават и други организации в тази сфера като клуб “Млад онколог“, както и специализираните болници за онкологични и онкохематологични заболявания.

В друга област, която традиционно се радва на щедростта на фармацевтичните компании – кардиологията също има няколко на брой дружества, които са получили финансиране.

Дружеството на кардиолозите е получило 132 220 лева от “Пфайзер“, 84 300 лева от “Глаксо“, 51 700 лева от “Амджен“, 30 497 лева от “Астра Зенека“, 19 315 лева от “Байер“, 15 062 лева от “Ново Нордиск“, 15 300 лева от “Сервие“.

Друга организация в тази сфера – “Фондация Академия Кардиология“  е финансирана с 92 160 лева от “Мерк“, 80 000 лева от “Санофи“, 81 000 от “Пфайезер“ 10 000 лева от “Байер“.

Българското дружество по белодробни болести също е сред фаворитите на фармацевтичните компании. През миналата година то е получило 131 965 лева от “Глаксо“, 58 000 лева от “Киези“, 43 500 лева от “Новартис“, 36 000 лева от “Рош“. Отделно фондацията зад медицинското списание за респираторни болести “Инспиро“ е финансирана с 10 000 лева от “Рош“ и 40 000 лева от “Глаксо“.

Българското дружество по ревматология е било подпомогнато през миналата година с 31 293 лева от “Амджен“, 33 538 лева от MSD, 35 204 лева от “Пфайзер“, 29 337 лева от “Рош“.

От сайтовете на някои медицински дружества може да бъде добита представа за събитията, които организират, издаването на сборници и друга научна дейност, подкрепяна от фармацевтичната индустрия, но не могат да бъдат открити отчети за получените и изразходвани средства.

Освен медицинските дружества подкрепа от фармацевтичната индустрия традиционно са получили съсловните организации на лекарите и фармацевтите, както и болници, лаборатории и медицински университети.

“Прозрачността гради доверие“, когато я има

От три години насам фармацевтичната индустрия в цяла Европа, включително и в България, оповестява в края на юни данни за спонсорството си към лекарите, техните професионални и съсловни организации. От съображения за защита на личните данни обаче обобщената информация за спонсорството е изключително пестелива и се свежда до общата сума за всички компании и разбивка каква част от тях е за лекари и каква за здравни организации.

Разбивка какви суми са инвестирали отделните компании няма, а форматът, в който оповестяват повечето фирми не дава ясна представа за общата стойност на спонсорството.

За да разбере например с кои компании си сътрудничи неговия лекар, човек трябва да влезе в 25-те файла на всяка една от фирмите, участващи в оповестяването и да пусне името му, за да провери. Търсачки в обща база данни няма, защото лекарите са дали съгласие за оповестяване на имената им само в сайта на конкретната компания.

Самият сайт на инициативата беше представен през 2016 година, към него няма препратка от официалната страница на ARPharM и нищо по никакъв начин не напомня на аудиторията за оповестяването.

Действително всички данни се качват в указания срок, с което мисията на оповестяването е формално изпълнена, но реално от него няма как да бъде добита представа за общата картина.

От тази година публикуването на данните не е съпроводено с предварителния им анализ, поради което обобщената справка на колко възлиза спонсорството на индустрията към лекарското съсловие беше готова месец след самото оповестяване.

Въпреки това две компании са намерили начин да представят данните си в много по-пълен и удобен за потребителя вид.

В най-прегледен вид информацията си оповестява “Байер“, като публикува както общата сума на трансферите си, така и разбивка на сумите за научноизследователска дейност, за индивидуално спонсорство на лекарите, обобщена сума за лекарите, които не са дали съгласие имената им да бъдат оповестени, както и сумата, предоставена на здравни организации. Освен това сайтът на компанията има търсачка, в която може да се търси по име на лекар и здравна организация и да се види с какви суми са подпомогнати и за какво.

Към файла си с оповестяването от “Глаксо“ са добавили и обяснителна графика, в която също е дадена разбивка за размера на сумите за научноизследователска дейност, спонсорството към здравни организации и лекари, а освен това е обявен и броят на подпомогнатите медицински специалисти и средна сума на спонсорството.

Цялостният непрегледен вид на оповестените данни не е запазена марка на компаниите само у нас, тъй като те представят данните си в еднотипни таблици в цяла Европа. Въпреки това има изключения.

Асоциацията на британската фармацевтична индустрия например има търсачка, в която може да бъде търсено по име на медицински специалист, здравна организация, фармацевтична компания и т.н. При търсене на произволно име на лекар излиза както общата сума на спонсорството от всички компании, така и разбивка на сумите за какво е подпомогнат. На същия принцип е организирано и търсенето за организациите, болниците, фармацевтичните компании и т.н.