През последния век в Съединените американски щати публичната пенсия бе обещание, за което всеки знае, че ще бъде спасено. Каквото и да се случи, пенсионираните полицаи, пожарникари и учители ще си получат парите.

Но това вече не е така, разказва The Wall Street Journal.

Множество градове и щати вече не могат да си позволят да изпълняват неустойчивите обещания, направени пред милионите публични служители в годините назад. Едно изчисление показва, че в бюджетите липсват $5 трилиона - сума, която е почти равна на брутния вътрешен продукт на третата най-голяма икономика в света - Япония.

Определени пенсионни фондове се изправят пред възможността от фалит, освен ако правителствата не увеличат данъци, не пренасочат средства или не убедят служителите да се откажат от част от средствата, които трябва да им бъдат изплатени. Все по-възможно е пенсионерите, както и новите служители, да бъдат накарани да приемат все по-големи намаления.

В Кентъки основният пенсионен план, който покрива пенсиите на държавните служители, има около 16% от нужните средства, с които да изпълни дадени по-ранно обещания. Фондът, който обслужва служители в Чикаго, има по-малко от 30% от нужните. Пенсионната система в Ню Джърси изпитва такъв недостиг, че може да остане без пари след едва 12 години.

Когато математиката вече не работи, резултатът е Сентрал Фолс, Роуд Айланд. Градът с по-малко от 20 хил. жители подаде документи за банкрут през 2011 година, а ситуацията вече се подобрява. Но пенсионираните полицаи и пожарникари се борят с последствията от приетото намаляване на техните пенсии с 55%.

Идеята за публични пенсии в САЩ се появи след Гражданската война, а Ню Йорк бе първият град, който създаде фонд за пострадали полицаи през 1857 година. Първоначално проблем със системата не е имало, но във времена на изобилие политиците се надпреварваха да правят все по-смели и щедри обещания. Синдикалните организации пък се състезаваха с нереалистичните им искания. И това доведе до дефицити.

Воденият от технологичните акции пазарен бум в края на миналия век създаде кратък период на излишък, но дефицитите се върната в средата на първото десетилетие на новото хилядолетие. След финансовата криза от 2008 година те се задълбочиха. Тогава те са загубили приблизително $35 милиарда. Задълженията им към пенсионерите от поколението на бейби бумърите, които започнаха масово да се пенсионират, подскачаха с над $100 милиарда на година. Дори и продължилият девет години бичи пазар не успя да затвори разликата.

Общо в цялата страна фондовете имат по-малко от три четвърти от нужните пари, за да изплащат пенсиите. Това е най-ниското ниво от 2001 година.

Има няколко лесни решения. Градовете и щатите могат или да повишат данъците, да намалят услугите или да станат по-агресивни с намаляването на пенсиите. Дълги години правителствата не поискаха да направят нито едното, нито другото, тъй като губят гласове.

И сега трябва да бъдат взети мерки.