България все още не отговаря на критериите за приемане на единната валута. Това е позицията на Европейската комисия, с която разполага Reuters, и която предстои да бъде публикувана официално по-късно днес. Комисията ще представи оценката на държавите членки в ЕС, които не са членове на Еврозоната, за готовността им да приемат еврото.

За разлика от по-големите и по-богати държави от ЕС, които по свой избор все още използват собствената си валута, като Швеция и Полша, България - най-бедната страна в ЕС, желае да се присъедини към Еврозоната и иска да стартира процеса, който включва влизане в ERM II („чакалнята“ на Еврозоната), престояване там поне две години и приемане на единната валута, пише в свой анализ Reuters.

Освен Великобритания, която ще напусне ЕС през следващата година, и Дания, която e освободена от задължението да приеме задължително еврото, всички други държави са подписали с присъединяването си към ЕС, че един ден ще приемат и еврото като официална валута. Те обаче трябва да изпълнят определени критерии – технически и политически.

„В светлината на оценката си относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция, като се вземат предвид допълнителните релевантни фактори, Комисията счита, че България не изпълнява условията за приемане на еврото“, е оценката на ЕК, видяна от Reuters, която ще бъде официално одобрена в сряда.

За да приеме еврото, една държава трябва да има ниски дългосрочни лихвени проценти, ниска инфлация, държавен дефицит и дълг в рамките на допустимите нива и стабилен валутен курс спрямо еврото. Също така обаче трябва да има независима централна банка и да бъде добре интегрирана в икономиката на Еврозоната.

Комисията ще заяви, че България отговаря на критериите за ниска инфлация и стабилни публични финанси. Но нейният закон за централната банка не отговаря на изискванията за независимост на централната банка и забраната на паричното финансиране. Нито пък страната отговаря на критерия за стабилност на обменния курс.

Официалното изискване е, че българският лев трябва да прекара две години в ERM II, търгувайки се плюс или минус 15% около централния паритетен курс.

На практика левът лесно отговаря на този критерий, защото е обвързан с еврото от създаването на единната валута. Но България възнамерява официално да кандидатства за приемане в ERM II до края на юни. Това води до напрежение в Еврозоната, тъй като след изтичането на 2-годишния срок в ERM II и промени в своите закони за централната банка, България ще изпълни всички формални критерии и ще трябва да бъде приета в Еврозоната.

Но много страни там не искат България да се присъедини. Те се тревожат за широко разпространената корупция в страната и как тя може да засегне стабилността на българските банки. Те настояват България първо да се присъедини към банковия съюз, преди да започне да тече теста за устойчивост на ERM II. Това дава на Европейската централна банка възможност да се заеме с проблемите с нестабилността и необслужваните кредити в банките на страната, преди да приеме единната валута.

България вече посочи, че съгласно законодателството на ЕС, членството в банковия съюз не е нито критерий за членство в еврозоната, нито за стартиране на теста за стабилност на ERM II. Но решението за приемане на страна в ERM II е в ръцете на правителствата на държавите в Еврозоната и на Европейската централна банка.

Висши представители на Комисията, ЕЦБ и органите, определящи фискалната политика на ЕС, ще разговарят с българските власти днес за желанието на София да влезе в ERM II.

„Хората се притесняват, че ако приемането на еврото в София не бъде подготвено добре, България може един ден да стане втората Гърция“, е казал един от висшите служители от Комисията. „Гръцката травма все още е свежа в съзнанието на хората и тежи върху възприемането на българските евро-амбиции“, е казал той.