Йоанна Костакиева е на 18 години, от Русе и учи в Средното училище за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ", където изучава три езика - испански, английски и руски. В свободното си време чета книги. Също така пиша поезия на български и английски език, казва дванадесетокласничката, чиито стихове предлагаме на вашето внимание.
 

ОГНЕН ЛЕД

 

Огън,

огън си ти, момиче,

влязла в ума ми,

ти изгаряш моите мисли,

правиш ги на пепел, който вятъра издухва.

 

О, кажи ми…

Кажи ми как успяваш да ме изпепелиш

с този твой поглед?

Поглед - дълбок и таен,

пронизващ душата ми клета.

Замръзвам само като те видя.

 

Сякаш в мен се сливат два свята…

 

Страст, огън и лед спират ми дъха.

Спаси ме,

моля те, спаси ме от тази злочеста съдба,

за да ме прокълнеш на вечното скитане

сред пламъците на твоята душа.

 

ЛЕД

Студ изпълва моето сърце,

изстива душата ми клета.

Вятър вее моята коса,

блъска се в лицето.

Усещам лютата любов,

тя идва от твоя леден поглед,

а устните ти меки и червени,

се оказаха толкова студени.

 

Докосвайки те,

аз чувствам само хлад.

Ти не си лятото прекрасно.

Ти си зима мразовита.

Студено ми е…ще си призная аз.

Студено ми е, когато си до мен.

Мечтая си аз тайно

за твоята топлина,

но нея веч я няма,

а само мраз остана между нас сега.

 

Зимата дойде…

Дойде с гръм и трясък.

Тя не щади и не убива,

а само тихо се присмива.

 

Студено ми е, крещя на глас,

но кой да ме чуе в този мътен час.

Сняг вали, сипе се тихо,

но душата ми е неспокойна,

мрачна и бодлива.

Какво да правя?

Няма кой да ме чуе…

Аз вече се вледенявам,

а топлина напълно липсва,

превърна се в блян,

а аз вече чувствам

как смъртта ме дебне,

търси моята душа.

 

 

ИЗКУСТВОТО НА ЕДНА ЦЕЛУВКА

 

Целувайки, спираш ми дъха,

докосваш студените ми устни,

усещайки душата ми

толкова черна...

превръща се в дъга.

Моля те, почуствай добротата ми.

 

Ръже прокарваш ти по тялото ми,

караш ме да настръхна.

Твоите очи пронизват страховете ми,

вече се задъхвам.

 

Любов извира от твоите устни,

копнея аз за нея.

Страстта, която обеща,

мога само да бледнея.

 

А изкуството на нашата целувка,

полетя в небесата тя.

Душите ни студени, те се сляха

в една нова сбъдната мечта.

 

 

ТИ

 

Минаваш стъпвайки така леко покрай мен

и парфюма ти попива кожата ми.

Усмихвам се,

ей, така на себе си

с наведена глава,

мислейки дали ме виждаш ти сег.

Но ти сякаш не искаш и да осъзнаеш

как аз искам твоя поглед да ме разтопи

и минаваш гордо, гордо,

спирайки за минута, даже две, моя дъх.

От далеч търся очите ти,

мекотата им искам да усетя върху мен,

а усмивката ти - тя може дори да ме вкара в плен.

Аз не искам много - не искам даже твоята прегръдка.

Стига ми да минеш покрай мен

и света ми да преобърнеш.

 

 

***

 

Плувам дълбоките води на Ада,
където живее моята поквара
далеч се крият греховете черни,
обсебвайки душата ми бяла.
Но не ангел аз била съм,
а демон с лице красиво.
Душата ми чернее, търси светлината,
обречена на вечен път и скитане в нощта.
С усмивка и милост показвам си рогата.
Доброто не съществува вече.
Една илюзия, това остана.
Това прави душата ми щастлива.
Това прави душата ми щастлива.
Една илюзия, това остана.
Доброто не съществува вече.
С усмивка и милост показвам си рогата,
Обречена на вечен път и скитане в нощта.
Душата ми чернее, търси светлината,
но демон с лице красиво,
а не ангел, аз била съм.
Обсебвайки душата ми бяла,
далеч се крият греховете черни,
където живее моята поквара,
плувам в дълбоките води на Ада.