Само 2 500 от зрелостниците са заявили желание да се явят на изпит по математика. Тази тревога изрази министърът на образованието Красимир Вълчев, който участва в конференция на тема: "Бъдещето на труда - Work.4.0"в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 
По думите му от 55 хиляди ученици, които ще се явяват на държавен зрелостен изпит - само 2 500 са заявили желание да се явят на изпит по математика.

Министър Вълчев изтъкна, че в областта на математиката се отчитат най-тревожните резултати на учениците. "Какво правим с резултатите по математика? Ние имаме проблем с обезпечаването на учителите по математика", констатира просветният министър и изтъкна, че ако нямаме учители по математика, които да подготвят учениците - няма да имаме и инженерни, и софтуерни кадри.

В дискусията, организирана от КНСБ за правата на работника в процеса на дигитална трансформация, участваха студенти и преподаватели.

Пред участниците във форума Красимир Вълчев изтъкна, че образованието е онзи инструмент, който е призван да преодолява неравенствата в бъдеще, доминирано от много повече неравенства. Като непосредствено предизвикателство са оформящите се дигитални неравенства между "дигитални създатели" и "дигитални ползватели".

"Икономическите и стопанските неравенства няма да зависят толкова от разпределението на инвестициите, колкото от разпределението на дигиталните неравенства", посочи Красимир Вълчев.

По думите му дигиталните компетентности трябва да бъдат вплетени във всички учебни програми.

Министерство на образованието и науката вече има програма: "Старт за ИТ кариера", насочена към учениците в гимназиален етап за придобиване на професионална квалификация за софтуерен програмист. "Целта ни е да разширим базата - да разширяваме уменията за създаване на дигитално съдържание. От ключово значение е отвореното образователно съдържание.

Така например, в бъдеще няма да говорим толкова за достъп до крайни устройства, колкото за достъп до съдържание.

"Пред прогнозите голяма част от труда да бъде заменен от машини - професиите свързани с грижата за човека ще запазят своето място и няма да бъдат заменени", обясни министър Вълчев. По думите му е необходимо да се акцентира върху хуманитарните специалности. "Бъдещето ни като страна зависи от това - дали ще бъдем страна с образовано население", заяви още просветният министър и изтъка, че най-важното е да имаме добри учители.

Постепенно, когато се говори за дигитализация на образованието, ще се говори не за обучение чрез употребата на ИКТ технологии, а за обучение за ИКТ. Ключови в това отношение ще са дигитална грамотност и дигитална медийна грамотност и как децата да бъдат в по-голяма степен дигитални създатели.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира промените в организация на работа и новите форми на заетост - почасова работа, заетост на по-голям кръг лица за споделяне на една и съща длъжност, поставят под сериозен въпрос спазването на социалните права. Бисер Петков изтъкна значението на Директива за предвидими и прозрачни условия на труд, която цели да обхване три милиона допълнителни работници, заети в подобни форми на заетост и да получават достатъчно пълна информация. Той изтъкна, че само след две години 90% от работните места в ЕС ще изискват базови дигитални умения. "Основно предизвикателство е определянето на точните знания и умения за новите работни места. Образованието, за да отговори на променящите потребности на пазара на труда трябва да е много флексабилно и завършващите образование да правим всичко възможно да улесним прехода към първа заетост", обясни Бисер Петков. Така в бъдеще ще се говори все повече не за пазар на труда базиран на професията, а за пазар на труда, базиран на уменията.

Министър Петков изрази увереност, че адекватно образование, ученето през целия живот ще направи труда по-творчески, по-добре заплатен и по-привлекателен за младите хора.