Дали да не обръщам често поглед неутешим към миналите дни....

/Джакомо Леопарди/

Денка Ангелова – Даскалова e родена в Русе. Има икономическо образование и е известна като активен участник в икономическия и обществен живот в града. Тя е дългогодишен финансов инспектор, съдебен заседател и изявена хористка в хор „Дунавски звуци“. Материалът, който публикуваме, е метафоричен разказ за преходното и непреходното в живота

 

„Което е могло да бъде и което е било, и двете се стремят към края, който винаги е настояще”

(Томас Елиат)

Нашето поколение е уникално! То се е родило и живее в три епохи от историята на България: монархия, социализъм и демокрация.

Ние родените през 38-ма сме родени в епохата „монархия”. Били сме достатъчно малки, за да я разбираме. Когато пораснахме и поискахме да се „запознаем” с нея, не намерихме нищо написано, за това онова което научихме беше от чуто и казано.

В учебниците по история можеше да четем достатъчно за първата световна война, а и нашите дядовци разказваха, като действителни участници.

Предостатъчно беше отразена Втората световна война, не само защото нашите бащи току-що се бяха върнали от фронта, но и защото бяхме подкрепени от Червената армия, която приехме като наша освободителка.

„Какво ще ни дадеш, историо, от пожълтелите си страници”

(Н. Вапцаров)

Монархия, Кобургготи, Фердинанд- княз на България. Няколкогодишно управление не носи нищо добро на държавата. Неговата надменност и нрави остават чужди на българската чувствителност и допринасят до пълно недоверие към него, но 1886г. се извършва преврат, който довежда до абдикация на монарха.

( България изпада в тежка политическа криза)

Човек живее за едната чест

Временно назначеният княз Дондуков- Корсаков предава България на първия държавен княз Александър Батенберг. През неговото седемгодишно управление България добива нов облик. Самият той участва в решителни битки срещу турците, опитвайки да „отърве” страната от руското влияние, за да я доближи до модерните европейски монархии.

Не му достига времето. Умира едва на 36 години. Той е единственият български владетел, който е пожелал да бъде погребан в София. Желанието му е изпълнено.

Централният площад в София носи неговото име.

Нищо не се знае

България става Царство България

Роденият през 1897г. син на Фердинанд, Борис, „сяда на трона”. Аристократ по рождение, личност с чар и обаяние е обичаният от българите цар Борис III. Той създава държава, равна на другите монархии.

„Не допуска български войник да стреля срещу Русия, помага за спасяването на 50 хиляди български евреи” /Михаил Ангелов/

През 1935г. Подписва Указа за работата на българското национално радио, което е започнало радио-разпръскване още през 1929г.

След раждането на неговия син Симеон през 1937г., всички ученици минават в по-горен клас с успех една единица повече.

Връщайки се от Германия през 1943г., при неизяснени обстоятелства, на 46 години умира достойният Цар на България.

Хитлер не прощава дързостта му, че остава верен на българите и го убива. Остава завинаги в паметта ни с тази мисъл.

За срам на света, три години по късно, Царица Йоана и двете и деца са изгонени от България.

Верен на традицията на царските дворове, нереализираният Цар Симеон II /пиша го с уважение към личността на Симеон/, по негово лично предпочитание, подарява юбилейна монета, по случай 80-годишнината от рождението си през 2017г.

Дотук с чутото, казаното, прочетеното – тук там

Ние, родените през ’38-ма, пораснахме /заедно с другите от нашето поколение/ и започнахме да пишем свидетелствата на нашето време.

Някои не са между живите.

Ювиги Хан Омуртаг-първият владетел на държавата и народа, оставя посланието „ Човек, дори добре да живее, умира. И нека роденият по-късно си спомни за онзи, който е построил”

Никой не е забравен и нищо не е забравено.

12 април 1961г. „Говорит Москва”!!! и всички световни агенции, предават сензационното: „Човек в Космоса. Гражданинът на Съветския съюз Юри Гагарин извърши космически полет около Земята с кораба „Восток-1” – една обиколка за 108 минути и се върна.”

Помня бях на работното си място. Всички колеги скочихме, оставихме моливите и писалките. „Вкупчихме” се около радиоточката и чакахме да чуем още новини.

„Земята. Колко е красива! Ех, каква красота! ”- бяха някои от първите думи на космонавта, който за жалост загива на 34 години при тренировъчен полет.

Последваха нови полети в Космоса. Всички съветски екипажи излитаха със знаменитото „Поехали! ”

Американски астронавти кацнаха на Луната. Звучеше като фантастика. За хвърчащи столчета и малки човечета бяхме чели в детските си книжки. Случилото се доказа, че всяка фантазия може да се сбъдне.

„Човек е роден на Земята, но и да лети ”

(Веселин Ханчев)

„Когато розите стават звезди! Розата е символ на България, а звездите красят небето.” С тези думи Серафим Северняк изрази възторга си от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Този полет нареди България на шесто място сред космическите страни.

През 1967г. обаятелният, скромен и мъжествен мореплавател капитан Георги Георгиев, сам за 201 дни извърши околосветско плаване с яхтата „Кор Кароли”. Това постижение, уникално за времето си ,влезе в книгата за рекордите на „Гинес”.

„Не физическа сила е важна, а психическа и силен дух...Морето може много да даде от себе си: романтика, философия за човека и природата”- каза капитан Георги Георгиев - „звезда”, която светна небето на българското корабоплаване. (Никола Русев)

П.П: През 1980 г. той се завръща в родината от Одеса, затворен в цинков ковчег ???

„Всеки има свое лично откритие за Вселената. ”

Според легенда, първите хора полетели към небето, са Дедал и Икар. С крила направени от птичи пера залепени с пчелен восък .

Да можеш да летиш и да покоряваш върхове е за смелите и устойчивите, но за да станеш алпинист, се изискват още много качества.

Първият алпинист, който дръзва да изкачи Еверест, е Джордж Малъри през 1924г.,а Рейнор Меснер пръв покорява 14 осемхилядници (уверявайки съвременниците си, че е срещнал снежното чудовище Йети.)

С мечта да се изкачат на Еверест ,през 1984г. потегля българската експедиция ,в която е включен и Христо Проданов. Той пръв стъпва на покрива на света преминава по Железния път, стига до Лхотце и Еверест ,без кислородна маска. Сбъдва мечтата си и остава вечен жител на Хималаите.

„Търсете българския алпинист,

Търсете го дори век да мине

В дълбока бездна или звездна вие ”

( Атанас Стоянов )

Социализъм

9 Септември 1944г.

Ден на победата! – викнаха едни.

Ден на окупацията! – викнаха други.

Трети ридаеха облечени в черно.

Какво противоречие !

Като политически строй, социализмът беше дошъл с измяна! И с гръм и трясък.

Започна геноцид срещу българския народ. Репресии, унижения, без съд и присъди бяха малтретирани, разстрелвани и убивани регенти ,генерали, министри и други по-малко известни хора. 12 години бяха въдворявани инакомислещи дейци на културата и изкуството в лагерите в Белене, Ловеч, Скравена.

Днес тях ги честваме като „ жертви на комунизма” . За абсурдността на престъпленията няма давност-казваме ние.

А колко учители ни „ ни учеха’’ на „Що е то социализъм ”. Аз като ученичка съм изучавала „ Политическа икономия на социализма и „политическа икономия на капитализма” . От днешна гледна точка, те просто са несравними с действителността. Студентството на сина ми съвпадна с промените през 1990г. Тези предмети отпаднаха от изпитите му.

Годините минаваха....

Настъпи ерата „ Тодор Живков”

Беше дошло нашето време-на растеж, помъдряване и остаряване.

 

Хората бяхме серийно производство, масов човек, стадна категория.” Партията изискваше да сме безлични, еднакви и равни помежду ни.

„Равенството увековечава посредствеността -истина изкривявана и прикриваща липсата на ценностна система”

( Ницше )

Бавно много бавно започнахме да излизаме от „черупките” си и да налагаме свой собствен стил в живота ни. Завършихме образование, имахме своя работа, създавахме семейства ,отглеждахме деца, сега живеем в нови апартаменти.

Колко му трябва на човек....

Прилагайки „богатия съветски опит” не можахме да достигнем „ония другите”, както ни провокираше Тодор Колев и доста по-късно разбрахме, че България не е между развитите страни...

Докато пиша тези редове днес, 24.01.2018г. социологическо проучване е обобщило ,че 67% от населението изпитва носталгия по „бай Тошовото време”. Нищо чудно!

Не еднозначно беше приета Людмила Живкова ( за мене тя е една голяма българка) По-рано от нас тя разбра недостатъците на социализма. За краткия си 39-годишен живот, тя остави диря –асамблеята „Знаме на мира”, камбаните край София, подготвяше „честването 1300 години България”, но така и не го дочака. Внезапно почина, което направи нейната смърт много въпросителна...

Демокрация

(Голямото желание, голямо разочарование)

„Долу комунизма, долу БСП! ”

„Де-мо-кра-ция! Искаме свобода!”

Народът митингуваше, носеше лозунги, крещеше ,пееше химна на прехода „45 години стигат” изразявайки емоция, възторг, очакване.

След няколко години начело на България Тодор Живков „падна” . През 1989г. неговите „първи другари” го свалиха от власт.

Ние сметнахме, че ставаме демократична държава.

„Да, ама не” (Петко Бочаров)

Първият демократично избран президент д-р Желю Желев казваше, че демокрация се прави с хора демократи, че тя е система от правила, които трябва да се спазват.” Много скоро разбрахме смисъла на тези думи. Развитите демокрации ни изхвърлиха от всякъде.

„Демокрацията не е за нас” бързо решихме ние. Тя се е родила в Гърция. „Демо” значи народ, а „кратос” –сила, т.е народовластие, свободословие.

„ С него могат да боравят хора, които не знаят, че свободата не е само право, но и морално задължение и при следните предпоставки: образование, култура, интелект, много честност и добродетелност. Свободата на словото става общодостъпна и общоупотребима, което я превръща в слободия”

(Михаил Ангелов)

В годините на демокрацията са допуснати трудно заличими грешки, безумна приватизация, безскрупулен рекет, убийствена корупция, богатите станаха по-богати, бедните по-бедни, средна класа няма!

В България се извърши първоначалното натрупване на капитала ,иначе казано, това е псевдодемокрация, другото име на която е дивашки капитализъм под формата на нескончаем преход.

Докъде я докарахме ?

Такава една България оставяме на нашите деца, внуци и правнуци...

Гордостта да си Русенец

„Русе. Стар град, красив град, свиден град”

(Петър Иванов)

 

“Не съжалявам, че се родих, отраснах, остарявам в този чудесен крайдунавски град”

(Никола Боздуганов)

 

„Ех, Русе, град любим,

Аз родно място те наричам,

Обичам, обичам!”

 

(Салис Таджер)

 

Сексагинта Приста (пристанище на 60-те кораба), Русчук (гальовно от Русе) възниква на мястото на средновековния град Червен, по времето на Римската империя и е разположен амфитеатрално край река Дунав. Развива корабоплаване, което му определя името Северна врата на България.

В спомените на Петър Иванов: "Градът ухае на липи, на буйния винен сок, на печени симиди, латинки”

Разцветът на града е по времето на находчивия Митхад паша: производство, търговия, изкуство, култура, образование. Много дейности се развиват за пръв път в България: градски автомобилен транспорт, жп линията Русе-Варна и още много, много други „за пръв път”.

Русе някога...

Вървиш в центъра на града по улиците „Александровска”, „Николаевска”, „Княжеска”. Оглеждаш изумителни със своята красота сгради в стил „Барок”, фасади с изображения на женски лица..... Уморяваш се от тази красота и сядаш да починеш в градската градина и то непременно до символа на града ”Паметника на Свободата”- творение на Арнолдо Цоки. Отсреща виждаш най-красивата сграда, наричана „Доходното здание”. Отпочинал, пак тръгваш по улиците, там има един феномен (единствено в Русе и Мадрид), в който 13 улици се сливат в едно. Те те отвеждат до друга „красавица”-Съдебната палата. Точно срещу нея е „оплакваната” от русенци-стъклена будка (отдавна съборена).Заслушваш се и чуваш шепота на много влюбени, които задължително са се срещали тук. Очакваш да чуеш „Кампанела” от Лист, изпълнена от виртуоза Васко Абаджиев.

Ех, Русе...

Търсиш лицата на хората. Те са красиви, добронамерени, облечени в стил „a la franga”.Колко мило!!!

Всеки град помни своите чудаци, чешити:

- бай Пеню Гуджгула - колоритна личност, притежаващ малка книжарничка, в която можеш да откриеш какво ли не. Стар ерген, неповторим скъперник. Болезнено страдащ, че всеки може да го изнуди и окраде-това го докарваше до трагикомични състояния. Учениците го подиграваха, хилеха му се, а той изпадаше в ярост. Започваха да хвърлят във въздуха книги, тетрадки, моливи. Гледаш, в такъв момент да си в книжарничката-ставаше голям майтап-смях, смях....

- истинска атракция за русенци беше змиеукротителят бай Стефан Цончев, който придаваше някакъв своеобразен източен чар на града.

Той изнасяше безплатни представления в Градската градина. Изваждаше своите питомци-предимно змии, от три торби, въртеше ги в ръце, в краката си, увиваше ги около кръста си, около лицето си, а някои от тях лапаше. На нас ни беше и интересно и страшно. Не дай боже някой малчуган да викне” те не са истински не са живи”. За бай Стефан, това беше „смъртна обиди” и хукваше да го гони. Малкият тичаше накъдето му видят очите. Ние се превивахме от смях.....

- клетото момче Цанко, (имаше му нещо). Идваше в Градската градина, събличаше се гол, влизаше в шадраванчето срещу Доходното здание, плацикаше се във водата, правейки разни маймунджилъци. Ние уж се срамувахме да го виждаме гол, но отново идвахме и се смеехме. Беше ни весело.

- Ние обожавахме албанчето Лютфи. Той имаше сладкарница(днес до казиното в центъра). Голям кеф беше, ако случайно имаш дребни пари, да можеш да си купиш и изядеш парче торта, направена лично от него по западен образец.

През зимата правеше дядомразовци, поливаше ги с вода, да бъдат издръжливи по дълго време. ”Цяло” Русе се извървяваше да им се радва.

Ех, Русе, какво време беше!

Предизвикани размисли /за старостта/

„Да живееш повече от 70 години е проява на лош вкус“

(Михаил Ангелов)

„Не трябва да остарявате преди да сте поумнели“

(Шекспир)

„Малко хора умеят да бъдат стари“

(Ларош Фуко)

„Смъртта е нещо тъжно и потискащо и съветът ми е да нямате нищо общо с нея“

(Съмърсет Моъм)

Днес

Днес, ние родените през ’38-ма, сме 80-годишни старци. Пак вървим по русенските улици, но …… бавно, някой с приятелчетата си-бастунчетата, други “обикалят“ кабинетите на личните си лекари, гледайки да не пропуснат да глътнат предписаните от тях „илачи“… с надежда...

За нас е радост, че още сме на крака….

То пък един живот……..

Гордостта, че си Русенец, завещаваме на своите деца, внуци, правнуци.

Завещаваме!

Бъдете благословени!

Помнете Вазовото стихотворение“ Аз съм българче“

Рецитирайте на своите любими „Две хубави очи“ на Яворов

„Когато душата пее,

Когато птичките пеят, това значи, че любовта е дошла“

(Гьоте)

Бъдете щастливи и пейте!

И пейте „Моя страна, моя България“-написана от големия Българин Емил Димитров

(Не официалният химн на България)

От една жена родена през ’38-ма

Денка Ангелова - Даскалова