Семейство Тодорови вечерят в градината на скромния си дом в прохладна септемврийска вечер.

Около трапезата са се наредили Иван, съпругата му Ненка, синът им Теодор, а на гости им е дошла приказлива съседка. Фамилията има повод за празнуване. Родило се е детенце. Всички са весели и спокойни. Роднините не подозират, че на трима от тях им остават само няколко часа живот, а другите ще помнят завинаги сполетялата ги кървава трагедия.

Иван тъкмо е вдигнал наздравица, когато с безумен вик в градината нахлува вуйчо му Гаврил. Той насочва към седящите пистолет със заглушител. Настава смут. Гаврил хваща за косите Ненка, която първа се изпречва на пътя му, и й крещи: "Сега ти ебах майката." Докато влачи жената, прострелва съпруга й Иван в крака и той се свлича на земята. Вуйчото не се двоуми и го уцелва пак в гърдите.

Яростта му не стихва и ръката му не трепва, когато умъртвява с изстрел намясто и 15-годишния Теодор. Ранява Ненка в корема, после стреля още няколко пъти в тялото и главата й. Съседката гостенка се скрива под масата и някак си остава незабелязана от хладнокръвния убиец. Вниманието му е отвлечено от сестра му Цветана, която тъкмо се е върнала от обора, където е нахранила кравите. 73-годишният килър поглежда своята плът и кръв и я застрелва в бъбреците.

Големият син на кървящите Иван и Ненка - Мариян, до този момент е седял на компютъра в къщата. Щом чува ужасяващата глъчка от двора, той се изстрелва навън, за да се сблъска след секунди с Гаврил. Родственикът опира оръжието в челото на момчето. „

Натиска спусъка и пистолетът засича. Опитва пак, но съдбата не му позволява да отнеме още един човешки живот. Мариян моментално побягва и прескача оградата, докато Гаврил стреля по него, но куршумите някак си не ловят 20-годишния младеж. Отива право при съседите. В родната му къща настъпва мъртвешка тишина. Оцелелият млад мъж се престрашава да се върне в дома си заедно с комшиите. Гледката е ужасяваща. С отчаяна надежда съседите на Тодорови и Мариян проверяват как е 15-годишният му брат, а баба му Цветана с последни сили изстенва: "Не го дърпайте, не виждате ли, че е умрял."

Дни по-късно тя също ще последва в отвъдното преждевременно погубения си внук. Цветана не успява да излезе от упойката след тежка операция и издъхва в болничното легло.

Снаха й Ненка преживява няколко тежки медицински интервенции и оцелява, но задено със сина си Мариян всеки ден води битка с мъката по изгубените си близки и страха от лицето на един мъртвец.

Килърът Гаврил Петков е обявен за международно издирване, но изчезва за 10 месеца от лицето на Земята. Откриват го мъртъв в гората, покосен от инфаркт.
Трупът е изнемощял, но избръснат и чист.

Кратката, но изключително зловеща хронология на събитията беше пресъздадена за "168 часа" от дъщерята на загиналата Цветана Виолета.Тя не е пряк свидетел на събитията, потресли цяла България, но е запозната до болка с детайлите в тях .

"В онази нощ Ганьо беше тръгнал на лов за хора", с треперещ глас отсича Виолета. Думите й се задавят в горчиви сълзи на тъга по загубените майка, брат и племенник. Днес Виолета, нейният баща и снаха й Ненка живеят в къщата, в чийто двор Гаврил проля кръвта на най-близките им. Ненка всеки ден минава покрай масата, до която са я пронизали куршумите от оръжието на 73-годишния убиец.

"Там сме. Какво да правим? Няма как. Трябва да се живее - казва Виолета и с мъка се връща към зловещия ден. - Дни преди трагедията баща ми постъпи в болница и бях неотлъчно до него. На 17 септември синът ми се сдоби с момченце и бяхме много щастливи. Идваха всички да видят бебето."

Виолета научава в болницата, че нещо лошо се е случило със семейството й. Медицинска сестра й показва снимка на Ганьо и уж помеждудругото започва да я разпитва за него. "Притесних се от този нездрав интерес. Започнах да звъня на Иван, Ненка и децата по ред, но никой не ми вдигаше. Разбрах, че е станала някаква беля. Звъннах в полицията и ми разказаха. Чух се по телефона с Мариан, а той ми каза само: "Лельо, не казвай на дядо." Вдигнах се и тръгнах на там. Пред къщата беше пълно с патрулки и не ме пускаха да вляза.