Днес се навършват 170 години от рождението на  Христо Ботев - свята българска икона, човек с неизчерпаема решителност, поет с гениални проникновения, публицист с изпепеляваща страст и революционер с една голяма любов в сърцето - към майка България, за чиято свобода дава живота си.
Поклон!

Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
 
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
 
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!


Стихотворението е публикувано във вестник „Дунавска зора“, бр.14 от 12 януари 1868 година. Според литературни историци е писано в самото начало на престоя на Ботев в Румъния.