Хиляди хора - не само от Истанбул, но и всички краища на Турция и дори приятели и спортисти от България, се събраха в неделя в джамията "Фатих", голямата представителна мюсюлманска обител на Истанбул за погребалния обряд на трикратния олимпийски и световен шампион Наим Сюлейманоглу, който почина предишния ден на 50-годишна възраст.

Както приживе всяко участие на Наим на състезание събираше много хора, така и изпращането на легендарния щангист във вечния му път бе толкова многолюдно, което е рядкост дори за мегаполиса Истанбул, предаде БНТ.

Улиците около джамията бяха изпълнени с хиляди хора. Специално за да изпрати Сюлейманоглу във вечния му път, със самолет от Атина в Истанбул пристигна гръцкият щангист Леонидис, който приживе бе съперник на Наим в щангите.

Леонидис дойде по покана и със съдействието на турския министър на спорта и младежта Осман Бак.

Погребалният обряд за Наим бе като за национален герой на Турция. Ковчегът бе обвит с турското знаме. Войници застанаха на почетна стража.

В първия ред на почетната редица на обряда, в която участват само мъже и се ръководи от ходжа, застанаха премиерът Бинали Йълдъръм, министърът на спорта и младежта Осман Бак, бившият премиер Ахмет Давутоглу, синът на покойния президент Тургут Йозал - Ахмед Йозал, съветникът на Ердоган по спорта Хамза Йерликая, близки, съратници, между които приемникът му в щангите Халил Мутлу.

Дипломати от българското генерално консулство също присъстваха на церемонията. Генералното консулство в Истанбул изпрати венец.

"Наим е нашият национален герой в щангите, ние загубихме една легенда, той постигна успехи, каквито никой друг спортист в нашата страна досега не е постигал, днес го изпращаме във вечния му път. Кончината му е голяма загуба за нашия народ. Вечна и светла да е паметта му", каза премиерът Йълдъръм.

Той бе от първите, който понесе на рамо ковчега с тялото на Наим. В мюсюлманската традиция мъжете носят на рамо ковчега с покойника, като се сменят, за да може всеки да го носи.

Гръцкият щангист Леонидис се прости със своя някогашен съперник целувайки ковчега му.

"Днес е много тъжен ден не само за турската, но и за световната тежка атлетика. Наим Сюлейманоглу остава най-големият щангист на века. Кончината му е голяма загуба за всички. Бяхме съперници на подиума, но приятели в живота. Благодарение на него аз станах по-добър щангист, защото за всички нас той бе еталон. Никой обаче не можа да го достигне", каза Леонидис.

След това кортежът се отправи към гробището "Едирнекапъ" за погребението.

Роденият в България Сюлейманоглу почина преди ден, на 50-годишна възраст, в болницата "Мемориал Атакьой". След продължило близо два месеца лечение, включващо трансплантация на черен дроб и операция след мозъчен кръвоизлив, шампионът не можа да се пребори за живота си, въпреки всички положени за него грижи.

Малко след съобщението за кончината на Наим турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който бе първият посетил го след трансплантацията, изказа публично съболезнованията си на семейството, на близките, на обществеността.

Валията Васип Шахин заяви, че кончината на големия спортист и ненадминат шампион Наим Сюлейманоглу е потопила в скръб държавното ръководство, правителството, спортните институции, цялото общество.

"Скърбим с цялото си сърце за спортиста и човека Наим, нека почива в мир, Бог да го прости!" каза той.

Наим Сюлейманоглу има три олимпийски титли - през 1988 г. (Сеул), 1992 г. (Барселона) и 1996 г. (Атланта) - и седем пъти е ставал световен шампион; подобрявал е 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Роденият в българското село Птичар Наим Сюлейманоглу започва да тренира вдигане на тежести едва деветгодишен. Поставя първия си рекорд в Бразилия през 1981 г., когато е на 15 години. Избиран е последователно през 1984, 1985 и 1986 г. за щангист на годината.

По време на Възродителния процес името му е сменено на Наум Шаламанов и по време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година несъгласният с това български турчин бяга от лагера на националния отбор. Той получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1.250 млн. долара.

След трите му титли от олимпиадите в Сеул, Барселона и Атланта и 46-те поправки на световни рекорди, е избран през 2000 и 2004 години в "Залата на славата“ на Международната федерация по вдигане на тежести. През 2001 г. е удостоен с Олимпийската огърлица - най-високо отличие на олимпийското движение.