Битката на принцовете в саудитската династия не е исторически прецедент

В последните месеци Саудитска Арабия се превърна в постоянен източник на новини, какъвто не е била дори и през 70-те години по времето на петролното ембарго - едно от значимите събития в управлението на крал Фейсал - монарха, успял да седне на трона, сваляйки брат си и убит от свой племенник.

Онзи ден 11 високопоставени принцове, включително доскорошният ръководител на Националната гвардия на Саудитска Арабия Мутаиб бин Абдала и влиятелният в световните бизнессреди милиардер Алуалид бин Талал се оказаха арестанти. Хотел “Риц” в Рияд се превърна в най-луксозния затвор на света Освен принцовете там бяха задържани и неколцина скорошни министри и други важни фигури от управляващия елит на страната. Всички те са разследвани по обвинения в корупция от току-що сформиран орган, ръководен лично от престолонаследника Мохамед бин Салман - любимия син на краля.

Сядайки на трона след смъртта на крал Абдула през 2015 г., Салман ибн Абдулазиз ал Сауд махна само след няколко месеца първия престолонаследник - принц Мукрин, който му е полубрат. Втори в линията за унаследяване на трона бе Мохамед бин Найеф - племенник на крал Салман. Той пък бе отстранен това лято. Така единствен наследник на престола остана синът на краля - Мохамед бин Салман. И сигурно защото е само на 32 години, след него не е предвидено друго име.

Така за първи път в историята на страната, където след смъртта на основателя Абделазиз ибн Сауд брат наследява брата,

линията на

унаследяване

на властта бе

променена

от баща на син

Мохамед бин Салман бе назначен за министър на отбраната още през 2015 г., когато баща му стана крал, но след като официално бе представен като наследник, младият принц направи няколко имиджови стъпки.

Обяви амбициозна програма за бъдещето на Саудитска Арабия, наречена Визия 2030. Постави началото на милиарден проект за град на бъдещето и инвестиционен план, чиято цел е да отвори икономиката на страната, изтръгвайки я от зависимостта от петролните приходи. Прокламира завръщането на страната към умерения ислям и пое лидерството на кампанията, довела до отмяна на забраната жените да шофират.

Дори даде

гражданство

на един робот,

наречен София

Мохамед бин Салман понякога е наричан Господин Всичко, защото контролира най-важните държавни лостове в страната и на практика управлява от името на баща си.

Главоломният възход на принца съвпада като време с встъпването в длъжност като президент на САЩ на Доналд Тръмп. Двамата, изглежда, имат чудесни отношения, а контактът се поддържа на оперативно ниво и от президентския зет Джерад Кушнер, който неотдавна направи поредната визита в Рияд.

В същото време, докато принц Алуалид бин Талал е под домашен арест в златния затвор, наречен “Риц”, мнозина си припомнят пререканията му с Тръмп, още преди да е станал президент на САЩ.

Ти си позор за Америка, откажи се от надпреварата, защото никога няма да спечелиш, написа Бин Талал. Тръмп му върна светкавичен отговор: “Принцът льохман, който иска да управлява американските политици с парите на татко си. Няма да може, когато ме изберат”.

В Саудитска Арабия Алуалид бин Талал никога не е бил дисидент, но като милиардер винаги си е позволявал да се държи като независим член на кралската фамилия, често пъти говорейки открито неща, които никой друг от династията Сауд не си е позволявал. Включително и по отношение на женските права.

Преди четири години, когато попаднах в кабинета му в “Кингдъм тауър” в центъра на саудитската столица, нямаше как да не ми направи впечатление колко много сътруднички имаше. И всички те бяха

с открити глави,

китки, глезени,

колена и даже

деколтета...

Изглеждаше като държава в държавата, с други закони, различни от стриктните правила на кралството.

Сега в Саудитска Арабия вече има кой съвсем законно да се грижи за правата на жените. Това, разбира се, е младият престолонаследник.

Другият важен затворник в “Риц” е доскорошният ръководител на Националната гвардия Мутаиб бин Абдала - син на покойния крал Абдула.

Гвардията бе последната от трите основни военни структури в страната, останала извън прекия контрол на престолонаследника. Това е елитна, много добре обучена, оборудвана и въоръжена част, създадена именно от Абдула през 1963 г., за да затвърди позициите му в саудитската династия и да пази гърба му във вътрешносемейните битки за надмощие. Фундаментът се състои от така наречените ихуани - братството на бойците бедуини и могъщото племе шамар, от което произхожда майка му - Фахда бин Аси ал Шурайм.

През 1975 г. тогавашният крал Халид прави Абдула втори заместник министър-председател, което поставя името му в листата на чакащите за трона веднага след това на престолонаследника Фахд. Това естествено поражда

вътрешни крамоли

във фамилията и

Седмината

Судейри

Това са седем братя, синове на основателя на държавата от една майка - принцеса Хуса бинт Ахмед ал Судейри, сред които е и сегашният монарх Салман ибн Абдулазиз. Тогава те настояват Абдула да се откаже от ръководството на Националната гвардия за сметка на един от тях - приц Султан ибн Абдулазиз. Така през 1977 г. стотици принцове в Рияд се оказват въвлечени в този дебат.

30 години по-късно Саудитска Арабия изглеждаше спокойна откъм вътрешнодинастични битки. Едновремешните млади принцове бяха вече грохнали мъже. Абдула беше станал крал, а принц Султан бе негов престолонаследник.

Точно тогава, през 2007 г., когато подписването на първия в историята документ за сътрудничество между България и Саудитска Арабия ме бе довел в Рияд, имах шанса да вляза в двореца на престолонаследника. И за пръв път си дадох сметка, че фокусирани върху разточителната бляскавост на саудитската кралска фамилия, ние, чужденците, сме обречени често да

губим ориентир в

мътната картина

на дворцовите

интриги,

където силуетите на различни амбициозни принцове и техните камарили се сменят като в театър на сенките.

Принц Султан почина през 2011 г., без да е успял да седне на трона, гарантиран на Абдула по много причини, най-важната от които вероятно е именно Националната гвардия. Мястото на престолонаследник бе заето от принц Найеф - един от Седмината Судейри. Освен силата на клана той разчиташе и на друг гръб. Принц Найеф бе истински рицар на плаща и кинжала и де факто ръководител на т.нар. Дълбока държава. Той управляваше безкомпромисно в продължение на почти четири десетилетия вездесъщото Министерство на вътрешните работи. Бе идеологът на борбата с “Ал Кайда” и човекът, през когото минаваше цялата информация по линия на сътрудничеството с американските тайни служби. Той също почина, без да е седнал на трона. След смъртта му неговият син Мохамед бин Найеф

получи в

наследство

грижата за

вътрешната

сигурност

на страната и бе посочен като втори в списъка за унаследяване на трона, когато на него седна крал Салман. Първи престолонаследник бе принц Мукрин - до неотдавна шеф на саудитското разузнаване и брат на краля, но само по баща. Един след друг Мукрин и Мохамед бин Найеф се разделиха с поста на престолонаследника. И с въжделенията си някога да управляват кралството. Принц Мохамед бин Найеф няма мъжки наследници, а този от синовете на Мукрин, който бе въвлечен в държавните дела (останалите са заети с бизнес в чужбина), загина тази неделя в инцидент с хеликоптер.

Династичните свързаности и междуособици в къщата на Сауд са като лабиринт, в който трябва да ходиш внимателно, въоръжен поне с една карта. Това трябва да се има предвид от всеки, опитал да надникне зад дебелите стени на това понякога изглеждащо непроницаемо и трудно разбираемо за нас господарство.

Събитията, които се случват в Рияд тези дни, не са исторически парадокс. Макар да изглеждат хаотични и често пъти лишени от логика, те имат своето разумно обяснение. Нарича се просто гарантиране на властта.