Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Бюрото по труда.

Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“. Изследването е осъществено между 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попадат общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи.

Над 80% от българите без мотивация са безработни повече от една година, като 12% от тях никога не са работили. 47% от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им.

Високи дялове на демотивирани българи има при хората със средно образование - 53% от попадащите в тази група. Нисък е процентът при тези с висше. Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация. По-голям процент от демотивираните извършват неквалифициран труд – близо една трета.

По отношение на семейния статус, то малко над половината от българи без мотивация са семейни. Месечният доход на домакинствата ясно показват, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от други членове на семейството. По отношение на по-младите в голяма степен от техните родители и близки.

Според етническия произход, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета.

По тип населеното място, без изненада, най-висок дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%.

47% от анкетираните заявяват, че биха започнали работа за сравнително адекватни възнаграждения – между 500 и 1000 лева. Предвид статистическите данни, че средната брутна месечна работна заплата в България в началото на 2017 г. е вече над 1000 лева, ясно сочи, че очакванията към пазара на труда в България са напълно реалистични от страна на респондентите. Сред висшистите и живеещите в София, желаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1000-1500 лв.

43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа.

Официалният държавен посредник в лицето на Бюрото по труда се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда.