Изтребителите е прието условно да се делят на поколения в зависимост от техните летателно-технически характеристики, определящи съвкупността от признаци и особености на всеки летателен апарат. За сега съществуват условно пет поколения реактивни изтребители.

Първо поколение: Разработени са до началото на 50-те години. Дозвукови, без бордни радари. Право крило. Това са Месершмит Me.262, Де Хевиленд Вампир, Як-15, МиГ-9.
 
Второ поколение: Разработвани до началото на 60-те години. Около звукова и малка свръхзвукова скорост. Борден радар. Стреловидно крило, ТРД с форсажна камера. МиГ-15, МиГ-17, F-86 Сейбър, Дасо Мистер.
 
Трето поколение: Многоцелеви машини. Свръхзвукова скорост до 2М. Ракети „въздух-въздух”. МиГ-21 и МиГ-23, F-4 Phantom, Mirage F1 и шведски Viggen.
 
Четвърто поколение: Преходът е свързан със значителен технологичен пробив в първата половина на 70-те години. Характерна е статистическа неустойчивост и използване на ЕДСУ. Двуконтурен двигател. Управляемо въоръжение. Висока маневреност. Използване на оръжие на задхоризонтни дистанции. Първи представител F-15, после F-16. Съветският отговор е МиГ-29 и Су-27. Последните модели на тези четири самолета са обособени в отделна група „поколение 4+”.
 
Пето поколение: САЩ се откъснаха значително напред с двата серийни F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Руският Су-57 е на етап изпитания. Разработки се водят в Китай и Япония.
 
Основните признаци на изтребителите V-то поколение: активно използване на стелт-технологиите, борден радар с активна фазирана антенна решетка, течнокристални екрани в кабината, радиофотонен радар, свръхманевреност, способност за постигане на свръхзвукова скорост без включване на форсаж, отклоняем вектор на тягата, нови системи за управление на самолета и въоръжението.
 
Все още дискусиите за изтребители от шесто поколение са спекулативни. Не се знае дали те ще притежават хиперзвук, изкуствен интелект, лазерно оръжие, тяговъоръженост до 1,5, височина на полета до 30-35 км. А са предизвикателство и желано бъдеще.
 
Преди всичко военните експерти не могат да отговорят разбираемо на простия (и основен въпрос) за какво ще се използва това шесто поколение. Какви задачи ще изпълнява? Какви характеристики трябва да притежава, за да оправдае огромните ресурси за тяхното построяване? Какви нови тактически прийоми ще бъдат по възможностите им? Оръжието им ще оперира ли в Близкия космос?
 
В дъното на всичко лежат неяснотите какъв ще е характерът на бъдещите войни и какво ще е мястото в тях на изтребителната авиация.
 
Засега е възможно само да бъдат посочени тенденции, по които се развива авиационната техника, защото не е известно какви конкретни технологии ще бъдат достъпни на човечеството в близкото и по-далечно бъдеще.
 
Твърде е вероятно например бъдещите изтребители да нямат вертикални плоскости (стабилизатори и кормила). Те значително повишават за радарите ЕОП (ефективната отразяваща повърхност), а са безполезни при маневриране на големи ъгли на атака (критични и задкритични). Нагледен пример е проектът F/A-XX на „Боинг”, показан почти преди 10 г.
 
Трябва да се очаква изтребителите от следващото поколение да имат необичайна компоновъчна схема, но каква ще е? „Летящо крило” отдавна не е новост. Преди 20-ина години пак ”Боинг” разработи прототип на малко забележим изтребител Bird of Prey (Хищна птица) с използване на най-нови технологии, включително 3D-печат. Уж е построен по схемата „патица”, но няма предни стабилизатори и кормила.
 
Особено предизвикателство е изкуственият интелект, който не само ще поема част от пилотирането на изтребителя, но и ще командва и оръжието, ще се отклони с непоносимо за човек претоварване от ракета и ще върне самолета в базата. От тук до напълно „дистанционно пилотираните летателни апарати” е само една крачка. Отказването от наличието на пилот ще направи самолета по-компактен, лек и маневрен.
 
Ако се обобщи написаното дотук, то със съжалени трябва да се отбележи, че времето на изтребителя от VІ-то поколение още не е дошло. И не се знае кога ще настъпи, защото няма отработени технологии за пробив в областта на изтребителната авиация.
 
И още нещо изключително важно: системите за ПВО се развиват по-бързо от авиационната техника, а и са по-евтини, затова засега като че ли няма смисъл да се влагат огромни средства за създаване на нови и скъпи изтребители.