Американски учени откриха връзка между ограничения прием на калории и генетичното саморегулиране на продължителността на живота, съобщи Лента.

Специалисти от университета Темпъл във Филаделфия установиха, че с възрастта скоростта на епигенетичните изменения у един или друг вид е пряко свързана с неговата продължителност на живота. Колкото по-дълго живее средностатистическият представител на един или друг вид, толкова по-бавни у него са подобни изменения.

Сред приматите най-бавни са епигенетичните изменения у човека. Въпросните изменения се натрупват по-бързо у гризачите, отколкото у маймуните. Било констатирано също, че гладът или ограниченият прием на калорична храна забавя епигенетичните изменения и следователно увеличава продължителността на живота.

До тези заключения учените стигнали, след като изследвали вариации в профила на метилиране на ДНК у мишки, хора и маймуни на различна възраст.

Епигенетичните изменения предполагат изменения на ДНК, които не засягат последователността от нуклеотиди. Сред най-разпространените изменения е метилирането на ДНК. С възрастта те се увеличават.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.