Доц.д-р Божидар Финков е роден на 30 януари 1948 г. във Варна в семейство на лекари. Средното си образование завършва в София през 1965 г., а през 1971 г. - медицина в Медицинска академия. Разпределен е във Вътрешното отделение на болницата в Горна Оряховица. През 1976 г. става асистент в Катедрата за сърдечно-съдови заболявания в Националния център за сърдечно-съдови заболявания. През 1982 г. вече е старши асистент, а през 1985 г. - главен асистент. През 1992 г. защитава докторат и става доцент по кардиология. Специализира инвазивна кардиология в университетските болници в Прага (1984 г.) и Франкфурт на Майн (1988 г.), както и краткосрочно в Цюрих, Женева, Мюнхен, Хамбург, Берлин, Лайден, Кливлънд и Индианополис. 
От 1997 до 2000 година е зам.-директор на Националния център за сърдечно-съдови заболявания, а в периода 2001-2003 г. е министър на здравеопазването в правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2015 г. е избран за „Лекар на България“ от Министерството на здравеопазването, Съюза на учените, Националния алианс „Живот за България“ и вестник „Български лекар“. Председател е на Съвета на директорите в УМБАЛ „Св. Ана“ в София и началник на Клиниката по кардиология в болницата. Два мандата е председател на Българското дружество по интервенционна кардиология и е член на Европейското дружество по кардиология. От 1995 г. е Републикански консултант по кардиология и член на комисията за присъждане на специалност по кардиология. Женен е, има един син.
Доц. Божидар Финков беше в Русе в сряда, за да преглежда пациенти от града и региона. Интересът към неговото посещение беше огромен - само за час и половина бяха запълнени всички часове.


- Доц. Финков, какво ви насочи към медицината и по-специално към кардиологията? 
- Родителите ми са лекари и бяха решили, че аз ще ставам лекар още от ранните ми детски години, така че беше неизбежно. А защо избрах кардиологията - защото на времето имаше разпределение и всеки, който завърши медицина, го пращаха някъде, което невинаги съвпадаше с желанието на хората. Така беше и с мене. Кандидатствал съм в няколко конкурса, за да мога да се прибера в София, и един от тях беше свързан с кардиологията. Спечелих го и станах кардиолог. Специалността ми хареса и продължих да се развивам в нея. 
- Кои сърдечно-съдови заболявания най-често засягат българите и кои са причините за тях? 
- Сърдечно-съдовите заболявания са няколко групи, като в едно вече далечно минало сърдечните пороци, дължащи се на ревматизъм, бяха сред водещите болести на миокарда и на перикарда. Сега водещите болести са хипертонията и исхемичната болест на сърцето, които са заболявания на цивилизацията. Така е не само в България, а и в цял свят. 
- Все още ли те са най-честата причина за смъртта на българите или има промяна в статистиката? 
- Да, сърдечно-съдовите заболявания са най-честият убиец в България - около две трети от смъртните случаи са причинени от тях. Поне половината пациенти умират заради исхемична болест на сърцето, т.е. заради стеснение на коронарните съдове. Тревожно е, че все повече пада възрастта на засегнатите от тази опасна болест. 
- Какви са причините? 
- Може би промененият начин на живот, нездравословното хранене, стресът, лошият контрол на кръвното налягане, увеличаването на броя на диабетиците - това довежда до една по-висока заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания. 
- При диабетиците не е ли най-опасно, защото при тях инфарктът протича скрито? 
- Има такава версия, че протича безболково, което не е доказано със сигурност, но така се говори, да кажем, че така пише по книгите. 
- Пороците на сърцето какво място заемат сред сърдечно-съдовите заболявания? 
- Ревматичните пороци днес се срещат изключително рядко. Някои вродени аномалии като увредени клапи на аортата, което се среща и в по-късна възраст в резултат на дегенеративни процеси, стават актуални за здравето. Иначе вродените малформации, общо взето, в по-късна възраст на пациентите се срещат много рядко, понеже детските кардиолози изградиха много добра мрежа в България и още от много млади години успяват да обхванат, да лекуват и оперират пациенти с подобни проблеми.
- Възможно ли е човек да страда от сърдечно-съдово заболяване и да не знае или да има някакви симптоми и да ги подценява? 
- За съжаление, голяма част от пациентите разбират за своята болест по повод някакъв сериозен инцидент, защото просто не са обръщали внимание по-рано или пък, което е все пак не толкова често явление, болестта протича глухо. Има такива случаи. 
- Много хора се притесняват, когато се наложи да им бъдат правени инвазивни кардиопроцедури. Моля, обяснете какво всъщност представлява инвазивната кардиология.
- Това са диагностични и лечебни терапевтични процедури, които се реализират при пациенти, при които се очаква да се достигне нещо повече от лечението с медикаменти. Осъществява се с пункционен достъп, без да се реже. Само с пункция се прониква в периферните съдове на ръцете или краката и оттам се стига до сърцето и се правят измервания на налягане в отделните кухини, впръсквания на контраст с визуализиране на съдови отделни кухини и ако има патологични промени, които могат да се отстранят посредством балони, стентове и други подобни устройства, те се лекуват. 
- Кои са последните новости в лечението на кардиологичните заболявания? 
- В цялата кардиология основната маса пациенти са исхемици, които имат коронарни стеснения. Една голяма част от пациентите със стеснение на периферните съдове също биват обект на инвазивната кардиология. Напоследък кардиолози от цял свят и най-вече в Европа участват в екипите за борба с мозъчния инсулт. Търсят се начини със същата методика да се изсмукват тромбите в мозъчните артерии, да се разширяват и евентуално да се стентират някои съдове извън мозъка като каротидните артерии. Лечение на пациенти с аортна клапа също се прави масово по света с този т.нар. перкутален достъп. Много рядко, в сравнение с останалата патология, се използват други терапевтични процедури като затваряне на кръвоносни съдове, емболизации на артерии - това е много модерно при миома на матката и при простатен аденом. Тогава се запушват съдовете, които хранят тези образувания, те намаляват по обем и облекчават оплакванията на пациента.
- Какви съвети бихте дали, за да се предпазят хората от сърдечно-съдови заболявания или, ако имат вече такива, да се грижат по-добре за здравето си. 
- Има съвети, които се повтарят от десетки години - широка физическа активност, предпазване от затлъстяване, контрол на диабета, ако има такъв, контрол на артериалната хипертония, ако пациентите имат такава. Да не се пуши. Това са насоките на профилактиката, на превенцията на сърдечно-съдовите заболявания. Ако човек въпреки всичко се разболее, да седи близо до своя личен лекар и до личния си кардиолог, за да няма изненади. 
- Има ли интерес от страна на младите хора към кардиологията? 
- Има интерес, даже много сериозен, защото сърдечно-съдовите заболявания са много широко разпространени, те са доста разнообразни като разновидности и дават възможност всеки да намери сегмент, в който да се задълбочи и професионално да напредва. Има многофункционални методики, които са свързани с тях и въобще е интересно. В момента при нас, в университетска болница „Света Ана“, има докторанти и специализанти по кардиология, както и студенти по обща медицина.
- Вие сте национален консултант по кардиология, каква е вашата роля? 
- Националният консултант е институция към Министерството на здравеопазването. Той е консултант на министъра и на неговите сътрудници по проблемите на сърдечно-съдовите заболявания и участва в написването на наредби и стандарти, дава становища по проблеми, свързани с отделни случаи на НЗОК например за лечение в чужбина. Доста задачи има. 
- Консултирате и пациенти в кардиологичното отделение на Университетска болница Русе, а за първи път обявихте и свободни часове за прегледи. Колко човека се записаха? 
- Може би десетина души, на които ще помогна с каквото мога. Иначе наистина съм дошъл да консултирам пациенти в кардиологичното отделение. 
- Ще продължите ли и в бъдеще да имате часове за прегледи на русенци?
- Да, разбира се, колкото ми позволява времето, но може би един път месечно ще мога да идвам.