България е на 44-то място по киберсигурност от 134 държави. Това показва ежегодният глобален индекс по киберсигурност на ООН, който организацията публикува. В доклада страната ни е поставена в категорията "узряващи" страни, които са със сравнително добро ниво на киберсигурност, но имат и сериозни предизвикателства за решаване.

На първо място по положени усилия е Сингапур, следвана от САЩ и Малайзия. Оман пък е на четвърто място. 44-тата позиция на България стои добре спрямо съседите ѝ. Сърбия например е на 90-то място. Румъния и Турция са съответно на 42-ро и 43-то място. Гърция е 64-та, а Македония - 55-та.

България се представя доста по-добре от Монако например, което е на 103-то място, Исландия на 78-мо, Испания на 54-то и др. Очаквано, лидер в Европа е Естония, която е и пета в света. Тя е следвана от Франция - 8-ма в света и Норвегия - 11-та. Изненадващо, Германия е чак на 24-то място, а Великобритания на 12-то.

Докладът посочва, че България е отличава с добри практики в обучението на специалисти по киберсигурност. Има и добро законодателство за киберсигурността. Специалистите са на добро ниво, както и метриките за отчитане. Като проблеми са посочени законодателството по отношение на киберпрестъпленията, липсата на стандарти за професионалистите, недостатъчно ясната стратегия. Не се прилагат и всички най-добри практики в киберсигурността. Няма и достатъчно мотивиращи мерки, които да окуражават компаниите и институциите да го правят. Липсват и достатъчно споразумения за сътрудничество в областта.

Общо за света ООН вижда сериозни пропуски в киберсигурността дори и на водещи държави. Очаквано, разликата между богатите и бедни държави е огромна. Общо половината от 134-те държави в проучването нямат никаква стратегия за киберсигурност. Повече от половината не обучават специалисти по киберсигурност. Липсват и глобални стандарти по киберсигурност, което създава проблеми в синхронизацията между държавите и забавя реакцията им. Според ООН първата и критична стъпка за всички страни е създаването на стратегия, след това идват законите, развитието на специалисти, сътрудничество, прилагане на стандартите и технологиите в синхрон.