В първите години след създаването на държавата Израел стотици бебета изчезват. На родителите им, най-вече евреи от Йемен, е казано, че децата им са починали. Има обаче подозрения, че децата са давани тайно на бездетни семейства, а наскоро излезли на бял свят документи разкриват някои обезпокоителни доказателства.

Когато Лея Ахарони си спомня за загубата на дъщеря си преди 50 години, тя избухва в сълзи. „Видях я съвсем за малко. Тя беше красива. Отвори очите си, погледна ме и сякаш казваше: „Не ме пускай“, разказва тя.

Лея е родила преждевременно близначки в болница в близост до дома си в Кирят Екрон в централната част на Израел, но малките момиченца са взети, за да бъдат положени специални грижи за тях. На Лея е казано, че бебетата са пратени в специална клиника в Тел Авив, но когато съпругът ѝ скоро отива там, оказва се, че на мястото е само едното момиченце. Той е информиран, че другото – на име Хана – е починало.

Лея е шокирана, не ѝ е показано нито тяло, нито гроб

но все пак тя и съпругът ѝ не допускат, че ужасяващата новина може да не е истина. Години по-късно обаче Лея започва да си задава въпроси, когато дъщеря ѝ Хагит става на 18 години и получава повиквателна за казармата. В дома на Лея идват две повиквателни по едно и също време. Една за Хагит и една за Хана. „Това започна да ме тормози. Нещо не беше наред. Не можех да спя нощем и реших, че трябва да знам какво е станало“, разказва Лея.

С течение на времето тя престава да вярва в историята за смъртта на детето ѝ. „Отидох при баща си и му разказах, но той ме укори, че

никога не трябва да подозирам, че друг евреин е откраднал детето ми“,

споделя тя. Лея започва да търси документи, които да ѝ обяснят какво се е случило с Хана и остава дълбоко разтревожена от това, което открива.

Един от документите разкрива, че бебетата са преместени в Тел Авив след датата на смъртния акт на Хана. Друг документ пък е втори смъртен акт с дата три години по-късно от първия – много след като на Лея и мъжът ѝ е казано, че детето им е починало.

Йеменските евреи пристигат в Израел в разгара на първата арабско-израелска война. Много от тях прекарват доста време в транзитни лагери, преди да бъдат настанени в домове.

Веднага започват да се появяват истории за изчезнали бебета.

Някои съобщения информират за изчезване на деца след посещения за заможни американски евреи в лагерите. В други случаи деца се възстановяват в болници от сравнително леки заболявания, когато изведнъж на родителите им е казано, че са починали.

Броят на изчезналите деца варира от стотици до хиляди. В много случаи родителите вярват, че децата им наистина са отвлечени или продадени на семейства европейски евреи – понякога оцелели от Холокоста, които са загубили децата си – или на американски евреи.

Подобно на Лея Ахарони повечето родители не са получили информация за гроба на детето си. Когато това се е случвало, се оказвало, че гробът е празен или пък ДНК тестове показвали, че тялото в него не е на тяхното дете.

Три правителствени разследвания

са разглеждали Аферата с децата от Йемен, както е известен случая от 60-те години на миналия век и заключенията и на трите са, че повечето деца са починали заради заболявания и са били погребани, без техните родители да бъдат информирани.

Но много от засегнатите семейства подозират, че случаят се прикрива и продължават да вярват, че е имало организирана операция за отвличане на деца, в която са замесени медицински работници и държавни служители.

Ето защо миналата година правителството на премиера Бенямин Нетаняху реши да отвори повечето от архивите заради обществените запитвания и да ги публикува онлайн. Нетаняху каза, че това ще отбележи една нова ера на прозрачност и би „поправила една историческа грешка“.

Миналата седмица обаче това доведе до шокиращи разкрития на комисията Кнесет за медицински експерименти върху йеменски деца. Свидетелски показания, дадени под клетва, разкриват, че четири недохранени бебета починали, след като им е поставена експериментална инжекция с протеини, а

много деца са умрели в резултат на медицинска небрежност.

Правени са и ексхумации на деца, които след това са погребвани в масови гробове в нарушение на еврейската традиция. В някои случаи сърцата на децата са били отстранени и дадени на американски лекари, които изучавали защо в Йемен почти няма случаи на сърдечни заболявания.

„Голям скандал е, че лекарите не са казали на родителите, че правят експерименти и проучвания върху децата им. Още по-лошото е, че здрави бебета са умрели заради експериментално лечение. Това е било целенасочено и е довело до смъртта на децата“, казва председателят на комисията Нурит Корен.

Тя е дете на родители, дошли от Йемен. Един от братовчедите ѝ и сестрата на свекърва ѝ са сред изчезналите деца. Ето защо една от целите ѝ, когато е избрана за председател, е да повдигне отново темата, която описва като „отворена рана в сърцето на израелската нация“.

Нурит Корен работи с компанията „Моето наследство“, която изследва семейния произход, и започва да предлага помощ на евреите от Йемен, които имат изчезнало дете или смятат, че са тайно осиновени.

Лeя Ахарони, която отдавна е убедена, че дъщеря ѝ Хана може да е жива и да търси биологичното си семейство, да ДНК проба, която да бъде сравнена с тази на други хора в нова база данни за йеменски евреи. „Искам да разбера къде е отишла дъщеря ми. Искам да знае, че не съм я изоставила, че я обичам. Бях измамена“, казва Лея.