САЩ няма да облекчават санкциите, наложени срещу Русия заради конфликта в Украйна. Това заяви Гари Коен, икономическият съветник на президента Доналд Тръмп по време на срещата на върха на страните от Г-7 в Италия.

„Ние няма да намаляваме санкциите върху Русия“, каза Коен, цитиран от „Политико” (Politico), допълвайки, че Вашингтон дори ще се опита да бъде по-строг към Москва.

В същото време конфликтите с участието на руската армия в Украйна и Сирия продължават. А Кремъл реагира остро на разширяването на НАТО на изток. Готви ли се по-мащабна война?

„Русия е мирна държава, готова да даде отпор на всеки агресор” - с подобни тези излизат през последните дни много руски държавни дейци, начело с президента. Кой знае защо това заплашително отбранително заявление се съчетава с разработката на нападателни оръжия, коментира анализаторът Иван Преображенский в „Дойче веле” (Deutsche Welle)

Сривът в руската икономика забави леко превъоръжаването на руската армия. Но след като стана ясно, че цените на петрола едва ли ще се понижат значително в близко време, руското ръководство ускори програмата за модернизиране на въоръжените сили.

Кремъл така и не започна да пести от средствата за отбрана, както настояваха икономисти като Алексей Кудрин. Владимир Путин провежда съвещание след съвещание, обсъждайки на какво ще бъде способна руската армия до 2025 година.

А неговият говорител Дмитрий Песков отбелязва, че обединението между представители на военно-промишления комплекс, министерството на отбраната и въоръжените сили е уникален формат, измислен лично от президента и изпробван за първи път през 2013 година. Тоест в навечерието на анексията на Крим!

Съдейки и по поръчките за военно-промишления комплекс за 2016 година, които по думите на Путин са били изпълнени до 98,8 процента, се вижда, че Кремъл не възнамерява да пести в сферата на въоръжаването. Затова не е и чудно, че руските разходи „за отбрана” достигнаха исторически връх през миналата година.

За какво се готви Русия - за нападение или за отбрана? Много хора като шефът на полската агенция за национална сигурност Павел Солох явно се опасяват, че Москва се готви за нападение и затова я смятат за заплаха за НАТО. Шведският министър на отбраната Петер Хултквист също нарича Русия „основно предизвикателство за европейския модел на сигурност”.

Руските власти твърдят, че всичко това е единствено отбранителна подготовка. Също както по времето на Съветския съюз те говорят, че Русия е готова да отговори на всяка една агресия, но сама по себе си била изключително мирна държава. Тревожното в случая е, че Русия е готова да отвърне на всяка агресия не само на своя територия. По думите на вицепремиера Дмитрий Рогозин, Москва възнамерява да защитава не само своите граници, но ще се грижи и за „ненакърнимостта на границите на приятелските страни”.

От примерите в Украйна и Сирия се вижда как Кремъл тълкува помощта за „приятелските страни”.

Как тогава да тълкуваме обсъждания на едно от заседанията въпрос за „увеличаване на поразяващите възможности на комплекса „Искандер-М”? Или въпроса за увеличаване на радиуса на действие и създаването на нови ракети, „използвани от сухопътните войски”? Де факто това е крачка към преразглеждане на съветско-американския договор за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус на действие от 8 декември 1987 година. Не много „отбранително” звучи и предложението най-добрите войскови подразделения да бъдат наречени „ударни”.

Промените в руската армия говорят красноречиво, че активно се модернизират именно „нападателните” подразделения. В края на 2017 година делът на съвременното въоръжение във въздушно-космическите въоръжени сили трябва да достигне 68%, във въздушно-десантните – 58%, а в главната отбранителна сила - сухопътните войски - само 42%. Макар че почти никой не забеляза, Владимир Путин фактически обяви необходимостта от „мобилизация” на руските учени. Точно както по времето на СССР.

Москва явно не желае разоръжаване или не вярва в него. И в резултат на това продължава да се въоръжава. Само че нейните възможности не съответстват напълно на страховете, които предизвиква тя у някои европейски съседи.

Независимо от рекордните разходи за въоръжение, в края на 2017 година руската армия като цяло ще бъде оборудвана със съвременни оръжия най-много до 62%. Явно не достигат и пари, и технологии, за чиято важност говори Владимир Путин. Така че сега по силите на Русия си остават само операции от рода на сирийската или за поддръжката на различните „народни републики”. Москва явно не е готова за активна нападателна война, дори и на някого да му се иска. Още по-трудно е да се правят прогнози за 2025 година. Най-вече заради това, че според действащата конституция тогава Путин може да не бъде вече президент.

Може ли само да очакваш война и да се готвиш за нея, но без желание да я започнеш? В това е и опасността от сбъдващите се прогнози. Защото понякога е много сложно  да останеш само на прага на войната.