Убеден съм, че наборната служба ще се възстанови един ден в България, каза вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов на откриването на изложба за наборната армия във Военноисторическия музей миналата седмица. Един от мотивите му е, че ситуацията в света изисквала повече отбранителни способности. "В българската конституция е записано ясно, че защитата на отечеството е въпрос на дълг на всеки български гражданин", е друг от козовете на Каракачанов. "Без Българската армия нямаше да има българска държава, а без наборна служба нямаше да има Българска армия" е третият мотив на вицепремиерът. Нека да оставим патриотични позиви настрана и да видим, какви ще са ползите и минусите от връщането на казармата

Къде сме ние

Страните без военна служба в света са 105 от над 190, според статистиката на Wikipedia. В "разширеното" географско понятие Европа от 50 държави, казарма има в около 40% от тях. Това са Австрия, Кипър, Дания, Швейцария, Финландия, Гърция, Норвегия, Естония, Литва (от скоро), Молдова, Украйна, Русия, Турция, Грузия, Казахстан, Азербайджан и Армения. Част от тях, като Казахстан и Грузия са на път да преминат към изцяло професионална армия, а в почти всички държави има и професионални войници.

В съседната ни Гърция службата е 9 месеца с тенденция към намаляване, в Австрия е 6 месеца, а в Дания – 4. Трябва да се има предвид, че Австрия и Швейцария не са членове на НАТО и разчитат само на собствената си армия. В Австрия наборните войници са около 12 000 при 53 000 армия.

Повече войска не означава повече способности

В предишния парламент Каракачанов беше вносител на закон за връщане на службата за 6 месечен период, който не беше приет. Според проекта му, от преди една година, излизаше, че на шест месец в казармата трябва да влизат 15 000 младежи. На заседанието на парламентарната комисия по отбрана, на която бе отхвърлен законопроектът, тогавашният министър Николай Ненчев прочете становище на министерството, според което "за срок от една година, не може да се осигури в пълен обем начална подготовка – специалната подготовка и бойното сглобяване, тоест за създаване на способности, които биха били необходими във военно време". Владислав Тошев от ГЕРБ, който е о.р. полковник дава пример на комисията, че от първия му ден във военното училище до напускане на армията тези, които са носели военната служба в ПВО и Сухопътни войски са били професионалисти- сержанти и офицери. Тогава службата е била 24 месеца, без да се броят удължаванията и дори по време на този период не е можело да се усвоят специалностите.

За сметка на това наборната служба е в пъти по-скъпа

Според мотивите към законопроекта на Каракачанов един наборен войник щял да струва 400 лв. на месец при 1200 на професионален. Военните експерти на МО обаче са стигнали до извода, че реалните очаквани разходи за един наборен войник са 2235,98 лева на месец, докато тази на професионални военнослужещи е в размер на 1396,77 лева на месец. Депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев е припомнил, че професионалният войник, освен ако не е на учение, си плаща сам храната за разлика от наборника. По сметки от преди години на МО един храноден е бил 15 лв. или 450 лв. на месец, като само това е повече от сметките на Патриотите. Също така трябва да се прибавят и осигуровки, социални и медицински, режийни разходи за вода, за ток и т.н. В повечето държави на ЕС наборните войници получават същите заплати, като професионалните. Гаджев е припомнил и че армията се освобождава от години от излишните бивши казарми и имоти и евентуално възстановяване на наборната военна служба ще докара огромни разходи за възстановяване на тази инфраструктура.

Така, според калкулациите на МО (2235,98 лв. за човекомесец) и сметките на Патриотите за 15 хиляден набор на всеки 6 месеца излиза, че към бюджета на МО ще трябва да се добавят над 402 млн. лв. годишно, без да се повишат способностите на армията. За сравнение, годишният бюджет на Министерството на отбраната за тази година е 1.06 млрд. лв., което е 1,66% от БВП.

Други неясноти около връщането на казармата

Какво ще се случи с всички набори, които не са ходили в казарма, тъй като тя престава да съществува на 31 декември 2007?

Как ще бъдат наказвани всички, които не желаят да служат?

Жените няма ли да изпълняват конституционните си задължения за опазване на отечеството?

Какви ще са икономическите ефекти от изваждане на десетки хиляди младежи от пазара на труда по време на военната им служба?

Доброволната служба като алтернатива

Според Доклада за отбраната приет от служебното правителство некомплектът в армията е от порядъка между 25 и 30%, в отделни подразделения - и над 30%, което на практика ги прави небоеспособни. В същото време в сегашния бюджет има пари за назначаването на не повече от 500 души годишно.

Преди няколко години беше създаден доброволен резерв на армията в който се получава една месечна заплата годишно и отделно месечната заплата на кадрови служещ, когато резервистът бъдеш извикан на обучения и учения. В резерва могат да се запишат граждани служили в армията и такива, който са преминали курс по начална военна подготовка и специализирана подготовка, които се организират от Министерството на отбраната. Резервистите имат и други бонуси, като ползване на ВМА и предимства при кандидатстване на държавна работа и военни университети. Курсовете за неслужили и за студенти се радват на голям интерес, според МО.

Ако бъде приет проектът за промяна на правилника за прилагане на закона за резерва на въоръжените сили би трябвало да стане по-лесно приемането в резерва и преминаването на кадрова служба на резервисти и бивши военни. Наредбата предвижда и подобряване на процедурата за присвояване на военни звания на граждани, които са преминали само курсове по начална военна подготовка.

В програмата за управление на правителството се предвижда доброволна военна служба, според Красимир Каракачанов. От ГЕРБ също смятат, че това е добър вариант. В момента военните не успявали да обучат всички желаещи. Подобряване на военното обучение в училищата също ще е цел и на Патриотите, и на ГЕРБ. Очаква се обучението да предизвика интерес към военната служба и резерва.