Мистериозна бъбречна болест поразява работници по целия свят и може би има връзка с климатичните промени.

Едно от местата където заболяването се превръща в епидемия е Ел Салвадор. Това е поредното бедствие в малката южноамериканската страна, която е една от най-сеизмичните  зони в света. На нейната територия има 23 вулкана. А до 1992 г. в нея бушуваше кървава гражданска война.

Сега изглежда, че трудът, съчетан с глобалното затопляне убива населението на Ел Салвадор.

В региона Бахо Лемпа около 25% от жителите имат бъбречно заболяване. Обикновено подобни здравословни проблеми се свързват с хипертония или диабет. Над две трети от засегнатите обаче не страдат от нито едно от двете заболявания.

До момента учените са идентифицирали някои ключови момента. По-голямата част от хората с необяснимата бъбречна болест са мъже, занимаващи се най-вече със земеделски труд, предимно в горещи, влажни райони.

В цял Ел Салвадор през последните две десетилетия все повече пациенти отиват в клиники и болници, само за да установят, че са поразени от смъртоносната болест. Много от тях не могат да се лекуват и просто се връщат в домовете си, за да умрат.

„Това е наистина мълчаливо клане”, коментира Рамон Гарсия-Трабанино, специалист по бъбреците.

Бъбречната болест е жесток противник. Тя може напълно да унищожи един бъбрек, а болният да не подозира. Само в крайните етапи на заболяването симптомите, като хронична умора, стават явни. Тогава обаче е твърде късно.

Здравната система на страната страда от много проблеми, един от които е малкото модерна апаратура за диализа. Вероятно при наличието на повече такава смъртността би била по-ниска и болните биха живели по-дълго.

Тежкият труд е в сърцето на културата на Ел Салвадор. По време на гражданската война от 1980 г. до 1992 г. въоръжените сили използват тактиката на „изгорялата земя”, насочена към цивилното население, за да премахнат всякаква възможна подкрепа за бунтовниците. Десетки хиляди загиват, а една четвърт от хората емигрират. Когато идва мирът и хората се връщат, земята вече не им принадлежи. Така те са принудени да работят усилено, за да се прехранват.

Любопитно е, че странното бъбречното заболяване се среща много по-често в районите с ниска надморска височина.

Докато диабетната бъбречна болест уврежда гломерулите – капилярните съдове, които прочистват кръвта, новата форма унищожава бъбречните тубули, транспортиращи урината. По последствията от заболяването, то много прилича на действието на някои токсини.

Ето защо се допуска, че може да се дължи на хербициди или пестициди, с които се третира традиционната за региона захарна тръстика. Заболяването обаче засяга все повече хора и в близките Гватемала, Мексико и Никарагуа.

Ричард Джонсън, специалист по бъбреците в университета в Колорадо, изследва болестта, подозирайки, че за нея е виновна консумацията на захарна фруктоза и дехидратацията на земеделските работници.

Когато човек приема захарна фруктоза, черният дроб носи най-много от тежестта, но част от захарта в крайна сметка отива в бъбреците. Там тя причинява оксидантен стрес, който може да доведе до увреждания.

Оказва се обаче, че дори да ядат по цял ден захарна тръстика, в бъбреците на работниците захарта не може да достигне достатъчно високи нива, за да причини това заболяване.

Но при определени условия тялото превръща обикновените въглехидрати в своята фруктоза. И една от причините за този процес е дехидратацията. А тя изглежда е провокирана от повишаването на средните температури на въздуха през последните години.

Тестовете върху мишки засега потвърждават тази теория. В рамките на пет седмици мишки с ограничен прием на вода развили хронично бъбречно заболяване. През деня загубата на сол и течности водели до повишаване на нивата на фруктоза, а при падането на нивата на урината се образували кристали на пикочната киселина. Когато учените неутрализирали гена, който метаболизира фруктозата и повторили експеримента, нито една мишка не е развила хронично бъбречно заболяване.

Възможно е работниците да влошават още повече положението, консумирайки сладки газирани напитки, тъй като водата от местните водоизточници често не става за пиене. Засега обаче това е само хипотеза.

Факт е, че областите с най-висока слънчева радиация и чести горещи вълни са тези, където бъбречните заболявания се превръщат в епидемии.

Екипът на Джонсън публикува доклад по въпроса през 2016 г., в който се посочва връзката между изменението на климата и болестта. Учените посочват, че това „може би е една от първите епидемии, породени от глобалното затопляне”.