Очите са огледало на душата и те могат да издадат това, което с думи се стараем да прикрием.
Ето защо, зрителният контакт има важна роля в общуването, освен това е знак за честност, уважение и искреност. Въпреки че всички знаем това неписано правило, на някои хора им е особено трудно да го спазват.
Обикновено се прибягва до двете крайности - или си гледаме в обувките, докато разговаряме с някого, или се втренчваме в събеседника си и това го кара да изпитва неудобство.
Защо е трудно да гледаме другия в очите?
Най-често причините са свързани с някакъв скрит проблем - срамежливи сме, трудно показваме емоции, изпитваме несигурност или страдаме от ниско самочувствие.
В такъв случай първо трябва да се справим с вътрешните си неудобства. Едва след това ще сме способни да оценим предимството на зрителния контакт и колко много може да разберем за събеседника си, само от начина, по който ни гледа.
Както вече споменахме, другата крайност е да се втренчим в другия и да не го изпускаме от очи.
В такъв случай трябва да знаем, че допустимата продължителност на гледане е 3,3 секунди.
След това време ситуацията изглежда малко „странна“.
Това твърдят британски учени след като провели експеримент с близо 500 човека във възрастова група от 11 до 79 г. Участниците трябвало да гледат едно и също видео с жена, вперила поглед в камерата. Когато доброволците започвали да изпитват дискомфорт от зрителния контакт с непознатата, натискали специален бутон.
Това при повечето от тях се случвало малко след третата секунда.
Колкото и простичко да изглежда на пръв поглед, осъществяването за зрителен контакт при общуването явно си има особености. В същото време то е важно за създаването на връзка със събеседника и за това как ще ви приеме той. Зяпането встрани по време на разговор е знак на неуважение, а втренчването в събеседника може да създаде дори чувство на страх.
Така че следващият път, когато сте на първа среща или на интервю за работа, си спомнете правилото за трите секунди.