Бившият министър-председател Иван Костов съветва България да се превърне отново в оная незаобиколима сила, фактор в региона, който е била, до 2001 г. Според него, България се нуждае от дълбок преглед на своята политика по отношение на Македония и трябва да го направи.

"Първо трябва да се каже, че онази криза преди 16 години завърши с Охридското споразумение, което реши конфликта, който беше на границата на гражданска война между двете етнически общности в Македония. Охридският договор е призната основа за мира в Македония. Това, което виждам сега е отстъпление от Охридския договор и трябва да се каже директно.

Според Охридския договор правото да се говори, да се ползва друг език - албански, в общините, които имат повече от определен процент от населението, е дадено на самата община.", коментира той пред БНТ.

По думите му,  пробивът на това споразумение в искането на албанските партии е диктувано от самата Албания. А договореността например е албанският език да стане наравно с македонския, втори официален език. "Не може депутат да започва да пее албанския национален химн в македонския парламент. Аз не видях реакции на това поведение, защото това, което българската страна е признала и за това, което е работила, беше Охридското споразумение от 2001 г. Аз си мисля, че в ЕС и НАТО не се разбират в дълбочина тези процеси, не се разбира спецификата на региона, поради което не се заема и правилна позиция."

Костов подчерта, че основната цел на българската политика трябва да бъде Македония да изпълни изискванията, да стане член на НАТО и след това на ЕС . "България се нуждае от дълбок преглед на своята политика по отношение на Македония и трябва да го направи. Новият министър трябва да се опре на целия опит и способност за преценка, която разполага българската дипломация и не само. Да направи тези консултации и да актуализира позицията, защото ситуацията е много силно променена в сравнение с 2001 г. И знаете ли, България има изключителен шанс да се превърна в оня фактор, който беше на Балканите, незаобиколим фактор, за решаване на проблемите на Балканите, каквито бяхме до 2001 г.", каза той.

Според него, в момента рисковете са намалели. "От една страна практически в Турция нещата като че ли стават по-тревожни и като че ли по-несигурни, по-нестабилни. От друга страна рисковете за България като че ли намаляха първо заради много твърдата съпротива, която срещна опита на Ердоган да се намеси в българския политически живот по време на изборите.

Много твърда, неоразмерена разбира се, провокативна на места, но практически и президента Радев, и останалите много твърдо се противопоставиха, блокираха влизането на откровено доминирана и управлявана от Анкара партия в българското Народно събрание, което щеше да бъде лош прецедент."