Църквата с имоти колкото ½ от Врачанска област

Половината имоти на църквата у нас са руини. Заедно с манастирите православните храмове са около 8000, но едва около 3500 от тях са действащи, стабилни и безопасни за богомолците. Останалите са с частични разрушения или са изоставени на капризите на природните стихии и могат да рухнат всеки миг, съобщиха пред „Монитор“ църковни служители.

В Сливенска епархия например от общо 667 храма действащи са около 300, в това число влизат и по-големи параклиси с ниша за служене на литургии. Останалите са затворени и влизането в тях е забранено, тъй като могат да рухнат, казаха от епархията.

Пълна разруха цари и в бившата семинария при гара Черепиш. Учебната сграда, пансионът и храмът там не се охраняват, откакто учебното заведение беше преместено в София в края на 80-е години. Там пък въобще не е ясно кой е собственикът. Доколкото ми е известно, земята е на Черепишкия манастир, а сградният фонд е на синода, каза изпълняващият временно Врачански епаскоп и дългогодишен бивш викариен епископ там Киприян. Светият синод няма отношение, собственик е Врачанска митрополия, заяви пък завеждащият отдел „Синодални имоти” отец Василий Сарян.

Руши се и синодалната вила в Банкя, която е на метри от минералната баня. Сградата обаче е без удобства, с общи тоалетни и бани е. Затова архиереите ни смятат да я разрушат и вдигнат нова сграда, когато намерят средства.

В Синодалната палата никой не знае колко точно са черквите в България, защото Българската патриаршия не разполага с единен регистър, установи репортерска проверка. Действително няма единен регистър, по места епархиите си водят отчети какъв сграден фонд притежават, каза пред „Монитор“ отец Василий Сарян.

Имотите на Българската православна църква по данъчна оценка са оценени на над 2 млрд. лева. Тя притежава 2 млн. дка ниви, лозя, ливади и градини. Повечето от тях не са потърсени, съобщи експертът богослов по въпросите на БПЦ към КТ „Подкрепа” Христо Латинов.

Заедно с новозакупените терени, сгради и новопостроени здания, включително и бизнесофиси църквата ни се оказва не само най-богатото вероизповедание в страната, но и най-крупният земевладелец. Ако тези цифри се превърнат в разгърнала площ, се оказва, че БПЦ е собственик на 329,5 кв. км, колкото е половината площ на Врачанска област.

Въпреки това църквата пробва да не плаща данъци към общините, като за някои нейни имоти са се натрупали налози за десетки хиляди лева. Духовниците развързват кесията чак когато на вратата им потропа съдия-изпълнител или са застрашени да загубят имота, установи репортерска проверка на „Монитор”.

Емблематичен случай за безхаберие, продължаващо вече четвърта година, е почивната станция в Несебър, към днешна дата от нея са останали само стените. Тя е собственост на Светия синод. Миналата есен ДАНС разкри в нея незаконна ракиджийница. По данъчна оценка имотът е оценен на 1 млн. 370 хил. лева. Със свое решение синодалите решават да се отърват от него и да го предоставят за стопанисване на Сливенска митрополия. За да направят прехвърлянето обаче, първо трябва да платят данък сгради и смет, които за последните пет години възлизат на 12 000 бона.

Вече внесохме дължимата сума, каза за „Монитор” завеждащият отдел „Синодални имоти” отец Василий Сарян.

Оказва се обаче, че откакто сградата е построена през 1965 г. синодалите не са си направили труда да й извадят нотариален акт. При тази висока данъчна оценка трябва да платим за него около 40 000 лева, отделно адвокатските хонорари и държавните такси. Преди това обаче ще наемем оценители, за да оценят имота, тъй като по морето, за разлика от други места в страната, данъчните оценки са по-високи от пазарните цени, поясни отец Василий Сарян и допълни, че едва след като бъдат извършени всички тези операции, станцията ще бъде предадена на Сливенска епархия с приемно-предавателен протокол и договор.

С 3 638,62 лв. местни данъци и такси виси и Пловдивската митрополия. Длъжникът е посочен на електронната страница на община Пловдив.