Няма никакво правно основание гражданите и фирмите да се делят и да плащат различна наказателна лихва за просрочие на задълженията си. Това коментираха от Националната агенция за приходи по повод предложението на депутати от Реформаторския блок да бъде намалена наказателната лихва.

В момента законната лихва за забавени плащания между граждани и фирми, както и на задължения към държавата е 10% плюс основния лихвен процент на БНБ, който сега е 0%. Предложението на депутатите е наказателната лихва за фирми да стане 8% плюс основния лихвен процент (ОЛП), а за граждани - 4% плюс ОЛП.

Очаква се промените да бъдат вкарани за гласуване на второ четене в парламента още тази седмица, в последните дни преди това Народно събрание да бъде разпуснато. Потърсени за коментар от НАП се обявиха категорично против това предложение с четири основни мотива. Първо в ЕС има директива, според която наказателната лихва за просрочие не може да е под ОЛП плюс 8%. На второ място различна лихва за просрочия на граждани и фирми е нелогична и няма правно основание длъжниците за се делят на групи.

Третият сериозен довод, е че ако наказателната лихва бъде намалена, плащането на данъци и осигуровки ще стане по-малко атрактивно от взимането на банков заем. За хората и бизнеса ще бъде по-изгодно за не плащат данъците си и така реално да получават кредит от държавата, вместо както е нормално в пазарна икономика да са изрядни към хазната и да финансират дейността си с банков заем.

Четвъртият довод на НАП, е че целта на лихвата за просрочие е да се наказва забавяне на плащане. Който плаща задълженията си в срок въобще не дължи наказателни лихви.