Работодателите са длъжни да заплатят част от заплатата на служители, неуспели да отидат на работа поради бедствие, според Кодекса на труда.

Ако закъсалите в преспите представят бележка, че са попаднали в природно бедствие, те могат да получат 50% обезщетение от брутното възнаграждение или не по-малко от 75% от минималната работна заплата.

Служителите получават пълния размер на брутното си трудово възнаграждение, когато са участвали в спаси­тел­ни ра­бо­ти при при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия.

В Кодекса на труда е предвидено изплащане на обезщетение от работодателя за неизпълнение на трудовите задължения заради невъзможност на служителя да се яви на работа. Причината трябва да е природно или обществено бедствие, а размерът на обезщетението в зависимост от това, дали лицето е взело участие в отстраняване на последиците му.

Първият случай е, когато служителят е бил възпрепятстван да се яви на работа, но не е взимал участие във възстановителни и спасителни работи. Тогава обезщетението е в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, като е определено, че сумата не може да бъде по-малка от 75% от минималната работна заплата за страната. Вторият е когато служителят е взел участие в спасяването на хора или имущество, застрашени от бедствието, обезщетението е в размер на пълното брутно трудово възнаграждение.

За да удостоверим участието си е необходимо да представим документ, който се издава от държавни институции или местна власт. Обезщетението подлежи на данъчно облагане.