За пръв път Европейският съюз предвижда изпращане на сили за бързо реагиране в чужбина. Това е разписано в новия план за отбрана на ЕС, който бе приет снощи, 14.11.2016 г. Министрите на отбраната и външните работи на страните членки се срещнаха в Брюксел и заявиха желанието си да се действа независимо от САЩ. Те също така отбелязаха, че стратегията, която включва по-силна координация между мироопазващите мисии на ЕС, е актуализирана.

 Стана ясно, че не се предвижда силите на ЕС да се конкурират с тези на НАТО, нито пък засега са заявени амбиции те да прераснат в европейска армия. Според Федерика Могерини, която е Върховен представител на блока по въпросите на външните работи и сигурността, планът за отбрана на ЕС е било обсъждан още преди Доналд Тръмп да застане начело на САЩ.

Документът на европейския план за отбрана съдържа 8 точки, в които са разписани основните моменти, свързани концепцията за защита на страните членки на съюза. В документа е отбелязано още, че планът за отбрана е ключов компонент при управлението на кризи и разрешаването на конфликти, изграждането на мира и стабилността чрез осигуряването на сигурност на населението, защита на околната среда, устойчивото развитие и мира.

Какво прави ЕС?

Европейският съюз е приел стратегия за борбата с тероризма, като един от приоритетите на ЕС в тази област е установяването и противодействието на факторите, допринасящи за радикализацията, и на процесите по набиране на хора за извършване на терористични актове. За тази цел Съветът на ЕС е приел и стратегия за борба с радикализацията и набирането на терористи. С оглед на все по-често срещащите се явления „самостоятелно действащи бойци“ и „чуждестранни бойци“ или нарастващия потенциал на социалните медии за мобилизиране и комуникация, още през юни 2014 г. Съветът прие преработен вариант на тази стратегия. Малко по-късно, през декември 2014 г., министрите на правосъдието и вътрешните работи приеха поредица насоки във връзка с преработената стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи.

Тези насоки предвиждат набор от мерки, които да се прилагат от ЕС и държавите членки. Настоящият план на ЕС за отбрана е разписан в духа на стратегиите и опитите на страните членки по отношение на борбата с тероризма - тема, съпътстваща ежедневието на всеки един от нас.

Как е в България?

Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015 - 2020 г.) отразява волята и вижданията на българската държава за политики за противодействие на радикализацията и тероризма, с по-силен фокус върху превенцията, без да се подценява значимостта и ролята на реактивните мерки. Документът обединява действащите към момента стратегически и концептуални документи в тази сфера. Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (СПРТ) има хоризонт на действие до 2020 г., с междинен преглед и актуализиране към средата на 2018 г. Стратегията е отворен документ, който може да бъде допълван с нови елементи при внезапни и значителни изменения в средата за сигурност.