Тя умее да оцелява в дивата природа - след като настъпва крокодил, среща коралова змия и пътува с часове през джунглата на Амазония.

Но най-уникалното умение на Антония Хубанчева е да дресира прилепи, разказва самата тя. след завръщането си от поредното пътешествие в Южна Америка. 

Антония е изследовател на поведението на прилепите, експерт в Природонаучния музей и докторант към БАН и е сред 10-те най-изявени млади личности на България за 2016 г., отличени на церемония в НДК през октомври. 

Прилепите за много хора са свързани със страх и неприятни изживявания, но не и за нея. Тя ги определя като красиви, интелигентни, дружелюбни създания и всъщност те са и причината за интересните й пътувания, които я отвеждат при активни вулкани, в Панама, Малави, Куба, Хаити, Гвиана. 

Оказва се, че изследването на прилепи не е безопасно занимание, защото, увлечена в снимките, на плаж на Карибите настъпва крокодил и само неговото, по думите й, стъписване от подобна наглост, я спасява. 

В Амазонската джунгла пък е живяла в къща без електричество, заедно със съквартирантите си - "нежна и добра змия" и пакостлив папагал Ара, който прекъсва с клюна си кабела на лампата, захранвана със соларна батерия. Добрата змия, макар и от отровните, не й е направила нищо и дори е изпълнявала ролята на събеседник, защото, както казва Антония, когато си толкова далеч от къщи и от близките си хора, и змията може да ти бъде компания. 

Изследователката работи по проекта в Гвиана заедно с местни индианци, които, противно на традиционната представа, са напред с технологиите и почти всички имат смартфони, зареждани със соларни батерии. Освен това, от време на време й се налага да бъде и оператор. Не мислете, че научнопопулярните филми се правят лесно, не можеш да накараш дивите животни да направят точно определено нещо, когато ги снимаш и затова тази работа отнема доста време, обяснява тя. 

Антония Хубанчева от малка знае, че ще стане зоолог, а интересът й към прилепите се появява след лекция в университета на българския еколог и алпинист Боян Петров. 

От любимците си Антония научава много неща, но две са най-важните - първото, че начинът, по който виждаш света, е много важен, а второто - никога да не отказваш хубава закуска. Тя смята прилепите за по-интелигентни дори от някои породи кучета и твърди, че може да ги дресира, например да ги научи да ядат от ръката й. Според нея докосването им е много приятно и те са много забавни, докато се хранят. Изследователката обаче предупреждава, че прилепите у нас са защитен вид и само специално обучени хора могат да ги докосват или хранят. Прилепите ядат насекоми и са много добри ловци. Антония разказва любопитни факти за тях, които, както тя отбелязва със смях, са поучителни и за хората. 

Например "любовната песен" на скакалеца, с която той вика партньорката си, може да привлече и прилеп, който си търси вечеря. Освен това т. нар. летящи мишки са грижовни родители. Те обикновено имат само едно малко на година и трябва да го научат на много неща - да лети, да различава насекомите, които са отровни за него, да се ориентира. 

В света има повече от 1300 вида прилепи, а в България се срещат 32. Оказва се, че те живеят навсякъде по света, освен на Антарктида. 

"Не съм очаквала, че ще пътувам толкова и на далечни места, споделя изследователката. Вярвам, че най-важното е да има някой да те подкрепи и насърчи при първите ти крачки и да имаш вдъхновение", казва Антония. Според нея има много възможности за финансиране и, ако човек може да мечтае и иска да направи нещо, не трябва да се отказва - все ще се намери начин. 

След месеците в джунглата, всекидневието в София й се вижда най-интересното приключение. Подобно усещане тя има след всяко свое завръщане у дома. Всъщност най-забавните преживявания са й се случвали в България, която според Антония е най-екзотичната страна.