Променен е Националният план за разпределение на радиочестотния спектър

 

Правителството одобри промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър. Чрез тях се осигурява хармонизация с Европейската таблица за честотни разпределения, което ще осигури условия за развитие на безжични широколентови мрежи (LTE) в България.

С промените се изпълняват изискванията на Европейската комисия за хармонизирани технически условия за използването на радиочестотна лента 790-862 MHz (радиочестотния обхват 800 MHz, наречен още „цифров дивидент“) за наземни системи. Това са системите, позволяващи представянето на електронни съобщителни услуги в Европейския съюз. Така се поставя началото и на процеса по пълно освобождаване на един от най-търсените от бизнеса обхвати 800 MHz.

За гражданско ползване се определят радиочестотните ленти 811-821 MHz и 852-826 MHz, с което ще се осигурят условия за развитие на безжични широколентови мрежи (LTE) от четвърто поколение. Така потребителите ще могат да се възползват от по-високи скорости и по-голям обем данни при ползване на електронни съобщителни услуги от четвърто поколение. Това ще позволи разгръщане на тези услуги и в слабо населените и отдалечени от големите градове райони на страната.

 

 

Направени са промени в координационния механизъм за подготовка на Българското председателство на Съвета през 2018 г.

 

Правителството одобри промени в нормативни актове, с които министър-председателят поема функциите на национален координатор за подготовката и провеждането на Българското председателство. Той ще осъществява цялостното ръководство и контрол, подпомаган от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет.

Създадените през миналата година четири тематични работни групи за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. преустановяват работата си, реши още кабинетът. По основните направления на председателството са определени координатори в лицето на заместник министър-председателите и ресорните министри. Те поемат функциите, изпълнявани досега от тематичните работни групи, свързани с актуализиране на членовете на екипа на председателството и тяхното обучение; изпълнението на бюджета; провеждането на централизирани обществени поръчки; протокола, логистиката и организацията на събитията, комуникационната стратегия и културната програма, приоритетите и програмата на председателството.

Промяната в подхода и модела на координация налага закриването на Националния щаб за подготовката и провеждането на Председателството. В същото време, са прецизирани функциите на Националния център по подготовката и провеждането на Председателството.

Изместването на председателството за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. наложи преосмисляне и промяна на подхода на координация на подготовката и провеждането на Българското председателство. С приетите промени в националния механизъм за координация на подготовката и провеждането на председателството е въведен модел на по-ефективна координация, гарантиращ високата ангажираност на членовете на Министерския съвет.

 

 

Определен е състав на Управителния съвет

на Центъра за оценка на риска

по хранителната верига

 

Правителството определи състава на Управителния съвет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Той се състои от петима членове – директорът, който е член по право, и по двама заместник-министри на земеделието и храните и на здравеопазването.

Директор на Центъра е проф. д-р Бойко Ликов, а останалите членове на Управителния съвет са заместник-министрите на земеделието и храните д-р Цветан Димитров и Васил Грудев и заместник-министрите на здравеопазването д-р Адам Персенски и д-р Ваньо Шарков.

Центърът за оценка на риска по хранителната верига беше преструктуриран във второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните с приемането на Закона за Центъра на оценка на риска по хранителната верига. Центърът извършва научна оценка на риска по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните и растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал и безопасността на храните и фуражите и изготвя научни становища до компетентните органи и институции за вземане на решения за управление на рисковете по хранителната верига.

Управителния съвет ще встъпи в длъжност от 1 октомври с влизането в сила на Устройствения правилник на Центъра.

 

 

Одобрен е отчетът за изпълнението

на държавния бюджет за 2015 г.

 

Правителството одобри отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2015 г. и доклада към него, по данни от годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.

На база на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджета на първостепенните разпоредители, 2015 г. приключи с дефицит по консолидираната фискална програма на касова основа в размер на 2 485,2 млн. лева. Отнесен към БВП, дефицитът по КФП за 2015 г. представлява 2,9% от БВП, което съответства на фискалната цел за годината – дефицитът по КФП да не надвиши 3,3 на сто от БВП. Дефицитът на сектор „Държавно управление” за 2015 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010) на начислена основа съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга е в размер на 2,1% от БВП, което съответства на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 на Закона за публичните финанси.

Фискалният резерв към 31.12.2015 г. е 7,9 млрд. лв., в т. ч. 6,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Приходите и помощите по консолидираната фискална програма за 2015 г. са в размер на 32 199,5 млн. лв., което представлява 101,7% спрямо годишните разчети, а представени като относителен дял в БВП – 37,3% от БВП. Съпоставени с 2014 г., постъпленията по консолидираната фискална програма бележат ръст от 9,5% (2 790,4 млн. лева), като основен принос имат данъчните приходи и постъпленията в частта на помощите, които нарастват съответно с 1 827,9 млн. лв. (7,9%) и 726,3 млн. лв. (24,9%). Неданъчните приходи нарастват с 236,3 млн. лв. (6,8%) спрямо предходната година. Данъчните приходи за годината възлизат на 24 855,6 млн. лв. (28,8% от БВП), което представлява изпълнение от 100,5% на актуализираните разчети за годината, а съпоставено с първоначалните разчети към ЗДБРБ за 2015 г. изпълнението е 103,5 на сто. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4 591,6 млн. лв., което представлява 103,1% спрямо годишния разчет. Съпоставени с 2014 г., приходите от преките данъци нарастват със 7,4% (315,7 млн. лв.), за което допринасят основно постъпленията от корпоративен данък и от данъци върху доходите на физически лица. Приходите от косвени данъци са в размер на 12 450,5 млн. лв., което представлява 97,6% от годишния разчет. Съпоставени с 2014 г., ръстът е от 8,4% (969,7 млн. лв.). Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 866,4 млн. лв., което представлява 100,3% спрямо годишния разчет и нарастват с 5,4% (44,1 млн. лв.) спрямо 2014 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски към 31.12.2015 г. са в размер на 6 947,1 млн. лв. или 104,5% спрямо планираните за годината, като спрямо 2014 г. нарастват с 498,3 млн. лв. (7,7%).

Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по консолидирания бюджет за 2015 г., представляват 40,2% от БВП, а общият им размер е 34 684,8 млн. лв., което представлява 100,5% спрямо актуализирания годишен разчет за 2015 година. Съпоставени с предходната 2014 г., общите разходи по КФП нарастват с 2 202,7 млн. лв. (6,8%). Основната част от отчетения ръст на разходите по КФП спрямо 2014 г. се отчита в частта на капиталовите разходи, които нарастват с 2,0 млрд. лв. в номинално изражение. Това се дължи на по-високите инвестиционни разходи по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на сектор „Рибарство“ през последната година за финализиране на разплащанията по проектите, съфинансирани от ЕК за програмния период 2007-2013 г. Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 39,8% (1 813,3 млн. лв.) спрямо 2014 г., а социалните и здравноосигурителните разходи – с 1,9% (261,4 млн. лв.) спрямо отчетените за 2014 година.

Лихвените плащания възлизат на 698,3 млн. лв. (80,1% от планираните за 2015 г.), текущите нелихвени разходи – на 26 140,3 млн. лв. (99,6% от разчета за годината) и капиталови разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) – 6 899,7 млн. лв. (107,5% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2015 г.).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на 2015 г. от централния бюджет, възлиза на 946,4 млн. лв. (1,1% от БВП), което е в съответствие с действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2015 г. (ДФГУДПС) и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2015 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2015 г. по сметка на ДФГУДПС в Българската народна банка е в размер на 2 534,1 млн. лв., от който 2 534,0 млн. лв. са оформени в годишен депозит с решение на Управителния съвет на фонда. По отношение на държавния дълг предвидените законови ограничители са спазени, като размерът му към 31.12.2015 г. е 22,7 млрд. лв., което представлява 92,7% от заложения лимит за максималния размер на държавния дълг към края на 2015 г. в ЗДБРБ за 2015 г. в размер на 24,5 млрд. лева.

 

 

Възнагражденията на членовете на РИК

ще се изплащат от областните администрации

 

Правителството одобри промени в план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на 6 ноември 2016 г. на изборите за президент и вицепрезидент на републиката и на национален референдум.

С измененията е направена вътрешна промяна в разпределението на средствата, одобрени по бюджета на Министерския съвет, с цел коректното отразяване движението на средствата, предвидени за възнаграждения на членовете на районните избирателни комисии. Техните възнаграждения ще се изплащат директно от областните администрации и затова се предоставят 1,6 млн. лв. за персонал по бюджетите на областните администрации за сметка на намалението на предвидените трансфери за общинските бюджети. С предходния вариант на постановлението беше предвидено възнагражденията на членовете на районните и секционните избирателни комисии да се изплащат чрез общинските бюджети, но на практика общинските администрации изплащат възнагражденията само на членовете на секционните избирателни комисии.

 

 

Осигуряват се средствата за първата българска вноска към Механизма за бежанците в Турция

 

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2016 г. с цел изплащане на първата българска вноска към Механизма за бежанците в Турция. Вноската, в размер на 3,4 млн. лв., е изчислена въз основа на дела на брутния национален доход (БНД) на страната в общата сума на БНД на Европейския съюз.

Механизмът беше създаден с цел да се координират действията, финансирани от бюджетите на ЕС и на държавите-членки. Общият размер на помощта по механизма е 6 млрд. евро. Народното събрание ратифицира на 30 март т. г. споразумението за създаване на Механизма за бежанците в Турция и графика за изплащането на българските вноски в периода 2016-2019 г.

Тези средства са предназначени за финансиране на спешните нужди от хуманитарна помощ за сирийските бежанци и приемните общности в Турция. Оперативното управление и предоставяне на средствата на територията на Турция се извършва чрез Инструмента за предприсъединителна помощ и по линия на хуманитарната помощ.

 

 

Собствеността върху училища

се прехвърля от МЗХ на общини

 

Правителството прие четири решения, с които от Министерството на земеделието и храните се отнема управлението на училищни имоти и тяхната собственост се прехвърля на съответните общини. С решенията община Пловдив получава собствеността върху сградите и терените на Професионалната гимназия (ПГ) по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ и на ПГ по хранителни технологии и техника, община Велинград – на ПГ по горско стопанство „Христо Ботев“, община Стара Загора – на ПГ по ветеринарна медицина „Иван П. Павлов“, а община Ловеч – на ПГ по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“.

Община Брегово получава собствеността върху девет сгради, които ще се ползват от Центъра за работа с деца – Брегово, клуб „Млад граничар“ при СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и Патриотичен клуб „Тимошки хайдути“. Училището ще ползва две сгради и за практически занятия на паралелките „Агроеколог“, а общината ще преобразува друга от предоставените сгради в два центъра за настаняване от семеен тип с общ капацитет от 30 места.

Във Велико Търново ще бъде разкрита обществена трапезария, след като правителството предостави на общината за срок от 10 г. правото на управление на част от имот, който представлява бивша столова с площ от 54 кв. м и прилежащи към нея помощни помещения. Община Севлиево получава едноетажна сграда на ул. „Свети Княз Борис I” №9 в общинския град за социални, културни, образователни цели. На община Костинброд се предоставят 13 дка и построените на терена сгради в с. Безден, за да изгради инфраструктура за предоставяне на социалната услуга „Център за временно настаняване” в подкрепа на лица, лишени временно или трайно от жилище.

За обособяване на база за развитие на лова и риболовния спорт правителството предостави безвъзмездно на община Садово 811 дка в местността „Мандрата“ в землището на с. Катуница. Общината е задължена да опазва, поддържа и обогатява съществуващата в имота растителност и да го опазва от посегателства.

С друго решение кабинетът отне от МЗХ правото на управление на 14 поземлени имота в землището на с. Чепинци, община Рудозем. Терените попадат в обхвата на бъдещия пропускателен пункт Рудозем – Ксанти, като възложител на проекта е Областна администрация – Смолян, под чието управление преминават и имотите.

В управление на областния управител на Търговище преминават помещение от 98 кв. м и гараж на ул. „Христо Ботев” в града. Имотите са с отпаднала необходимост за НАП след оптимизиране на ползваните от териториалната дирекция обекти. На МВР пък се предоставя управлението на имот във Вършец, правата върху който досега имал областният управител на Монтана. Застроеният терен на ул. „Ботуня“ във Вършец и в момента се ползва за изпълнение на функциите на МВР.

За нуждите на проект за корекция на р. Джерман на територията на общините Дупница и Бобошево МЗХ получава от Агенция „Пътна инфраструктура“ 11 имота, които се намират в землищата на селата Джерман и Блажиево.

Правителството разреши учредяване в полза на „Видин Агро” ЕООД на право за прокарване на захранващ електропровод върху имот на МЗХ в землището на с. Градец, община Видин. За учреденото право на прокарване дружеството ще заплати съответната нормативно определена цена.

 

 

Български кораб ще участва в операцията на НАТО за морска сигурност „Sea Guardian“

 

Правителството разреши изпращането на един кораб клас „Фрегата” от Въоръжените сили на България за участие в операцията на НАТО за морска сигурност „Sea Guardian“.

На Срещата на върха във Варшава на 8 и 9 юли т. г. беше взето решение антитерористичната операция по чл. 5 от Вашингтонския договор „Active Endeavour“ да се трансформира в операция на НАТО за морска сигурност извън чл. 5 под името „Sea Guardian“. Причините за трансформацията са трайно променената среда на сигурност в Средиземно море и необходимостта от адекватен отговор на новите предизвикателства. Изпълняваните в операцията задачи са свързани с поддържане на информационна осведоменост в Средиземно море, осигуряване свободата на корабоплаването и провеждане на възпиращи действия по море по отношение на трафика на хора и разпространението на оръжия за масово унищожение. Участващите в операцията сили извършват наблюдение и контрол на корабоплаването, ескортиране, спиране и проверка на отказали да се идентифицират морски съдове.

Българското участие в операцията е израз на нашата солидарност и активен принос към усилията на НАТО за гарантиране сигурността на морската среда в региона.

 

 

Одобрени са проекти на споразумения

между ЕС и Австралия и ЕС и Нова Зеландия

 

Министерският съвет одобри проект на Рамково споразумение между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Австралия, от друга страна, както и проект на Споразумение за партньорство между ЕС и Нова Зеландия.

България подкрепя диалога и сътрудничеството между ЕС и Австралия и приветства приключването на преговорите по Рамковото споразумение, което ще предостави основа за укрепване на отношенията и задълбочаване на практическото сътрудничество както между Съюза и Австралия, така и между България и Австралия. Новият документ ще замени Рамковото споразумение за партньорство, прието през 2008 г., и ще установи съгласувана, правно обвързваща и цялостна рамка на отношенията на ЕС с Австралия. Всички съществуващи секторни споразумения остават в сила.

Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между ЕС и неговите държави-членки, от една страна, и Нова Зеландия, от друга страна, ще замени Съвместната декларация за отношенията и сътрудничеството, приета през 2007 г.

Двата документа ще допринесат за задълбочаване на партньорството, което се основава на споделени ценности и принципи, включително зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, правовата държава, международния мир и сигурност.

 

 

Литва и Полша се присъединяват

към меморандумите за щабовете на Корпуса

на НАТО за бързо развръщане в Италия и в Турция

 

Министерският съвет одобри проекта на нота за присъединяване на Република Литва към Меморандума за разбирателство относно окомплектоването с личен състав, финансирането и поддръжката на Щаба на Корпуса на НАТО за бързо развръщане в Италия (HQ NRDC-IT).

Аналогична нота беше одобрена по отношение присъединяването на Република Полша към Меморандума за разбирателство относно окомплектоването с личен състав, финансирането и поддръжката на Щаба на Корпуса на НАТО за бързо развръщане в Турция (HQ NRDC-TUR).

Националният военен представител на Република България в Съюзното командване по операциите контраадмирал Кирил Михайлов е упълномощен да проведе преговорите и да подпише нотите по двете решения.

 

 

Одобрена е позицията на България за заседание

на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

 

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (Вътрешен пазар и индустрия), което ще се проведе на 29 септември в Брюксел. Министрите ще обменят мнения във връзка с актуалното състояние на реалната икономика и интегрирането на конкурентоспособността, както и относно състоянието на европейската стоманодобивна индустрия. Предвижда се също така да бъде проведен ориентационен дебат на тема „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“.

В Съобщението на ЕК „Европейска визия за споделената икономика“, прието на 2 юни т. г., са представени насоки относно политиката и регулирането на споделената икономика (икономиката на сътрудничеството) в Европа. България подкрепя регламентирането на споделената икономика, доколкото развитието й ще гарантира по-ефективно използване на капитала и ресурсите в икономиката и подобряване на конкурентоспособността на предприятията в ЕС. България споделя становището, че стоманодобивният сектор на ЕС е засегнат от значителния производствен свръхкапацитет в глобален мащаб, което води до понижаване на цените и насърчава конкурентните региони да прилагат нарушаващи търговията практики. Стоманодобивният сектор е чувствителен и за българската икономика. Страната ни подкрепя инициативи, които поставят като основен приоритет мобилизирането на всички налични инструменти за борба с нелоялните търговски практики, които излагат на опасност както стоманодобивната промишленост, така и останалите сектори на икономиката на ЕС.

На предстоящото заседание ще бъде разгледана и Съвместна инициатива за стандартизация в контекста на стратегията за единния пазар. България споделя изложената в Съвместната инициатива визия за Европейската стандартизация и се присъединява към нея.

Правителството одобри също българската позиция за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване), което ще се проведе на 3 и 4 октомври в Братислава.

На него ще бъде обсъдена темата за недостига на лекарствените продукти в хуманната медицина в Европейския съюз. Очаква се обект на дискусия да бъдат и други актуални теми в областта на общественото здраве, свързани с мерките за справяне с мултирезистентната туберкулоза и възможностите за осигуряване на високи нива на ваксинация сред населението в Европа. Министрите на здравеопазването ще обсъдят и действията на ниво ЕС за подобряване на качеството на храните като важна мярка за промоцията на здравословния начин на живот и превенцията на хроничните незаразни болести.

Министерският съвет се запозна и с резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 9 и 10 септември. Министрите на финансите обсъдиха актуалните въпроси в областта на данъчната политика, като за ключови приоритети бяха определени борбата срещу избягването на данъчното облагане, данъчните измами и финансирането на тероризма и намаляването на данъчната несигурност.

По време на заседанието се проведе неформална дискусия относно перспективата за изграждане на общ фискален капацитет в еврозоната и възможни инструменти за споделяне на риска. Неформално беше обсъдено и евентуалното удължаване на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции след 2018 г.

 

 

Правителството одобри позицията на България

по дело на Съда на ЕС

 

Министерският съвет одобри позиция на Република България по дело С-347/16 на Съда на Европейския съюз. Делото е образувано по преюдициално запитване на Административен съд София-град във връзка с административно дело №11866/2015 г. със страни „Българска енергийна борса“ АД и Комисията за енергийно и водно регулиране.

Производството в АССГ е образувано по жалба на „Българска енергийна борса“ АД срещу решение на КЕВР от 06.10.2015 г., с което е отхвърлено като недопустимо искането на дружеството за издаване на лицензии за пренос на електрическа енергия, координатор на балансираща група и независим преносен оператор.

За решаването на спора е необходима преценка за съответствието на българската правна уредба, която предвижда издаването на единствена лицензия за пренос на електрическа енергия, с европейското законодателство. Искането на АССГ е свързано с тълкуване на разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и три регламента, уреждащи различни въпроси от дейността на операторите на електропреносни мрежи.

В одобрената от МС позиция на страната ни по делото се подчертава, че европейското законодателство следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, според която на територията на страната се издава само една лицензия за пренос на електрическа енергия. Такава лицензия е издадена на фукциониращото дружество „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. В допълнение, член 9 от Директива 2009/72 следва да се тълкува в смисъл, че допуска случай като този по главното производство, в който дружество е едноличен собственик на капитала едновременно на независим преносен оператор и на дружество, изпълняващо функции по производство или доставка на електроенергия.

 

 

Одобрени са допълнителни трансфери по бюджета на МОСВ

 

Правителството одобри допълнителни трансфери по бюджета на МОСВ в размер до 15 млн. лв. в полза на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Средствата са от преизпълнение на утвърдените приходи по Закона за водите.

 

 

Законопроект регламентира по-добри битови условия при изтърпяване на наказанията

в затворите

 

Правителството предлага на Народното събрание да одобри промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), които имат за цел да отговорят на многобройните осъдителни решения на ЕСПЧ и на препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне относно лошите условия и пренаселеността в затворите в България. Те ще отстранят и пропуските в законодателството във връзка с констатираната липса на ефективни правни средства за защита срещу тези условия.

С новите текстове, предложени от кабинета, се предвижда изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м в спалното помещение за всеки лишен от свобода да влезе в сила незабавно след приемането на законопроекта от Народното събрание. Този минимален европейски стандарт бе записан в ЗИНЗС през 2012 г., но с отложено влизане в сила от 1 януари 2019 г. Аргументът тогава беше, че държавата не е в състояние да осигури на всички лишени от свобода подобен минимум.

За последната година и половина с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм и с бюджетни средства бяха ремонтирани седем затвора и затворнически общежития, пет ареста и учебният център за служители в Плевен. Предстои да бъде пуснато в експлоатация и затворническото общежитие от закрит тип в Дебелт към затвора в Бургас, който е с капацитет до 450 лишени от свобода. Тези мерки на правителството създадоха възможност да се изпълнят изискванията за подобряване на условията на живот и изтърпяване на наказанията в пенитенциарните заведения.

Именно във връзка с използването на наличния ресурс, се предвижда и нова система за първоначално разпределение на лишените от свобода, както и на последващо преместване и промяна на режима. Предлага се съдът с присъдата да определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Така се опростява сегашният ред, който изисква от съда да определя и типа затворническо заведение. Съобразявайки се с първоначално определения от съда режим, изцяло в правомощията на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е да осигури адекватно първоначално разпределение на лишените от свобода. Териториалното разпределение ще бъде съобразено с наличния капацитет и населеност, както и с възможността на осъдения да търпи наказанието си максимално близо до местоживеенето си. Промяната е с оглед по-рационално използване на капацитета на затворите и недопускане на пренаселеност. Преместването може да бъде за включване в курсове и обучения, като лишен от свобода може да бъде преместен по негово желание и за работа. Заповедите за преместване, както и отказите, ще могат да се обжалват пред Административния съд.

Законопроектът предвижда още премахването на Комисията за изпълнение на наказанията, която съществува във всеки затвор и която се занимава с предложенията за промяна на режима и за условното предсрочно освобождаване. Правомощията й ще се поемат от началника на съответния затвор. Това разширение на правомощията му е в съответствие с европейските правила за затворите и гарантира оперативност, бързина и персонифициране на отговорността.

Друга възможност е лишеният от свобода да подава молба до съответния окръжен съд, когато придобие формалните основания за условно предсрочно освобождаване. Така ще се постигне и намаляване на корупционния натиск върху служителите на затвора, от които няма да зависи предложението на съда.

В момента в българската правна система не съществува ефективно превантивно средство за защита срещу лоши условия на задържане и пренаселеност. Липсва процедура, чрез която лишеният от свобода ефективно да търси прекратяване на положение, с което се нарушават неговите права. Със създаването на такава процедура се дава възможност за всеки затворник или арестант да сезира съответния административен съд с искане за прекратяване на действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията и да иска извършването на действия за прекратяване или предотвратяване на това нарушение.

По отношение на компенсаторното средство се предвижда лишените от свобода и задържаните под стража да могат да сезират с искове съдилищата и да получат компенсация за това, че пребивават в условия, които не отговарят на минималните изисквания. Когато се установят нарушения, лицето ще има право и на съответно обезщетение за претърпените вреди.

Предвидени са редица промени относно дисциплинарните наказания на лишените от свобода – например, най-тежките дисциплинарни наказания, включващи принудителна изолация, да бъдат налагани само за най-сериозните нарушения или за системност при извършване на нарушения. По отношение на непълнолетните, максималната продължителност на изолирането в наказателна килия може да е до три денонощия. Въвеждат се и нормативни гаранции, че задържането под стража и изтърпяното в повече наказание лишаване от свобода ще се зачитат и приспадат от другите видове наказания и др.

 

 

Одобрени са промени

в Кодекса за социално осигуряване

 

Министерският съвет одобри изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, с които се доразвива регламентацията на допълнителното пенсионно осигуряване. Законопроектът има за цел усъвършенстване на изискванията към членовете на управителните и контролни органи и системите за управление на пенсионноосигурителните дружества, както и на уредбата на инвестициите на пенсионните фондове.

Предлагат се промени с цел подобряване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества. Новите изисквания към членовете на управителните и контролни органи на дружествата, като например подходяща професионална квалификация и опит и добра репутация, обезпечават наличието на необходимите знания и умения при осъществяване на дейността на дружествата. Въвежда се задължение за пенсионноосигурителното дружество да разполага с ефективна система за управление, която да осигурява надеждно и благоразумно управление на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Изрично се постановява, че в рамките на системата за управление пенсионноосигурителното дружество създава определени ключови функции, които се осъществяват от специализирани служби и звена. Тези и други предложени изменения са част от действията по засилване на надзора и регулациите в областта на небанковия финансов сектор, залегнали като мярка в Националната програма за реформи (актуализация 2015 г.), изготвена в рамките на засиленото наблюдение на икономическите политики в Европейския съюз.

По отношение на инвестициите, със законопроекта се предоставят на пенсионноосигурителните дружества по-добри възможности за диверсификация при инвестиране на активите на пенсионните фондове чрез разширяване кръга на допустимите финансови инструменти, като се въвеждат необходимите ограничения и лимити на инвестициите с цел намаляване на риска. С цел предотвратяване на конфликт на интереси и ограничаване на възможностите за сделки със свързани лица се предлагат промени, като съществуващите забрани за инвестиране във финансови инструменти, издадени от пенсионноосигурителното дружество и свързани с него лица, се допълват със забрана за инвестиране и във финансови инструменти, издадени от лица, които са част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество, за придобиване от пенсионните фондове на активи от лица - част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество и за придобиване от такива лица на активи, собственост на фондовете.

Прецизират се изискванията към финансовите отчети на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, като се въвеждат допълнителни изисквания към техния одит, включително задължение на одиторите да информират надзорния орган за определени обстоятелства, които са им станали известни в хода на одита. Предлагат се и разпоредби, насочени към облекчаване на режима на промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурените лица от един в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване.

Проектът е разработен след широко обсъждане на предложените промени с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и другите пазарни участници.

 

 

Регламентира се процедурата за даване на достъп

до пазара на труда на чужденци

 

Правителството прие Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с който се регламентират процедурите за право на достъп на работници от страни извън ЕС до българския пазар на труда. В правилника са описани ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса по кандидатстване, предоставяне на решение и издаване на съответния тип разрешение за пребиваване и работа на чужденци.

Подробно са изброени необходимите документи, които работодателите следва да подадат в Агенцията по заетостта при кандидатстване за наемане на работа на работници от трети държави. Уредени са условията и редът за регистрация и деклариране на заетост без разрешение за работа. Определена е и процедурата за кандидатстване за разрешение за извършване на дейност на свободна практика от чужденци. Уредена е и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

С приемането на правилника приключва процесът на хармонизиране на българското законодателство с европейските директиви от 2014 г. в областта на трудовата миграция на чужденци от трети държави и свободното движение на работници в България.

 

 

Приета е нова наредба по чл. 73 от Закона

за контрол върху наркотичните вещества

и прекурсорите

 

Правителството отмени сега действащата и прие нова Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. С документа се регламентират условията и редът за разрешаване на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и техни препарати и прекурсори, за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества.

Въвежда се определено максимално количество на веществата от Списък I, с които могат да се извършват дейностите по чл. 73, с оглед високата степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях.

Условията и редът за разрешаване на дейностите по чл. 73 от ЗКНВП се регламентират в четири раздела съобразно функционалните компетентности на министрите на здравеопазването, на вътрешните работи и на правосъдието и на директора на Агенция „Митници“. Подробно е разписана процедурата и сроковете за издаване на разрешението.

Наредбата въвежда мерки за сигурност чрез конкретни изисквания към помещенията, в които могат да се извършват дейностите с ограничени количества наркотични вещества. Уреждат се условията и редът за използване на наркотичните вещества, документацията и отчетността и се конкретизира обхватът на контрола върху лицата, получили разрешение, както и правомощията на контролните органи.

Преходните и заключителни разпоредби предвиждат шестмесечен срок, в който лицата, получили разрешение, следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата.

 

 

Специална дирекция в МОН ще отговаря

за професионалното образование

 

Три нови дирекции – „Професионално образование“, „Учебници и училищна документация“ и „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ ще бъдат обособени в Министерството на образованието и науката. Това предвиждат промени в Устройствения правилник на ведомството, приети на днешното правителствено заседание.

Изграждането на новите дирекции е обосновано със значими политики за министерството, свързани с по-добро управление на процесите в професионалното образование, обучение и ориентиране, предстоящите процедури за учебници по новите учебни програми, както и с обучението на българите, живеещи извън България, и развитието на детски градини и училища в чужбина.

Друга част от предложените промени са насочени към оптимизиране на работата и постигане на по-добра координация между различните звена в министерството. Предвижда се обединение на досегашните дирекции „Формиране, анализ и оценка на политиките” и „Информационни и комуникационни технологии” в дирекция „Политики за стратегическо развитие и информационно осигуряване”. Досегашната дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ става „Приобщаващо образование“.

Оптимизират се функциите и в общата администрация, като дейностите по административното обслужване и човешките ресурси се обединяват в една дирекция, както се обединяват дирекциите, отговарящи за протокола и за международното сътрудничество. Обособява се самостоятелна дирекция „Връзки с обществеността“.

Чрез прехвърляне на бройки от дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ към други звена се предвижда подсилване на административния капацитет в министерството, свързан с предварителния контрол.

От функциите на дирекция „Организация, контрол и инспектиране” отпада инспектирането, тъй като новият Закон за предучилищното и училищното образование предвижда тази дейност да се извършва занапред от Национален инспекторат по образованието.

Дейностите по издаване на удостоверения APOSTILLE на образователни и удостоверителни документи, както и поддържането на регистрите ще се осъществяват от МОН до края на 2016 г., а от началото на следващата година – от Националния център за информация и документация към МОН.

Промените са в рамките на одобрената обща численост на министерството и не са необходими допълнителни щатни бройки и финансови средства.

В одобреното постановление са отчетени постъпилите по време на общественото обсъждане предложения.

 

 

Длъжността „държавен експерт“ ще се заема само от служители в специализираната администрация

 

Правителството одобри допълнение на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С него изрично се регламентира, че длъжността „държавен експерт“ може да бъде заемана само от служители в специализираната администрация на органите на изпълнителната власт.

Според изискванията длъжността „държавен експерт“ е свързана с изготвянето на високо професионални експертни анализи, прогнози, оценки и становища по секторни и хоризонтални политики, както и с разработването на стратегически документи в съответната област на управлението. Тя е свързана с изготвянето на проекти на нормативни актове от национално значение, с предоставянето на методически указания по прилагането на административни актове, както и с координиращата функция между администрациите. Изброените дейности, които следва да бъдат възлагани на държавни служители от това експертно ниво, не са присъщи на тези, осъществявани от общата администрация на органа на изпълнителната власт. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на ръководителя на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.

 

 

 

Над 175 хил. лв. се отпускат за стипендии на деца

с изявени дарби

 

Правителството одобри нови 175 810 лв. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2016 г. От тях 149 580лв. се предоставят в изпълнение на постъпили молби от 36 общини за финансиране на 147 стипендии за ученици от общински училища, а 26 230 лв. се насочват целево за отпуснати стипендии и еднократно финансово подпомагане от министъра на образованието и науката.

Отпуснатите средства са в рамките на предвидените по централния бюджет. Целта им е да бъде осигурено финансово подпомагане на талантливите ученици за поощряване на тяхното развитие и разширяване на възможностите им за изява.

 

 

Росен Желязков е определен за председател

на Държавната агенция „Електронно управление“

 

Министерският съвет определи Росен Желязков за председател на Държавната агенция за „Електронно управление“ за срок от 5 години.

Росен Желязков е юрист. Бил е секретар на Столична община и главен секретар на Министерския съвет. От 2014 г. е съветник към политическия кабинет на министър-председателя по дейности, свързани с държавната администрация и електронното управление, с организация и координация между компетентните органи на изпълнителната власт. Участва в стратегическото планиране и разработване на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление, осъществява координация на дейностите и мерките за въвеждане и развитие на електронно управление.

 

 

България издига кандидатурата

на Кристалина Георгиева за генерален секретар

на ООН

 

Министерският съвет прие решение за издигане кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН с мандат от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 г. С решението се отменя решението от 19 юни 2014 г. за издигане на кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

Бокова се представи най-добре сред участващите жени-кандидати, но на последните неформални гласувания тя получи голям брой обезкуражителни гласове и брой подкрепи под изискващия се електорален минимум от 9 гласа, което ограничава шансовете й за избиране. Това налага да се потърси алтернативен подход в лицето на нова българска кандидатура, която да е в състояние успешно да се включи в надпреварата и в оставащото кратко време да се превърне във водещ кандидат.

Кристалина Георгиева е признат световен авторитет в областта на международното сътрудничество и хуманитарните въпроси, които се очертават като водещо направление в работата на ООН, особено в условията на продължителните и тежки хуманитарни кризи, породили широкомащабни миграционни и бежански вълни. Като заместник-председател на ЕК, отговарящ за ресор „Бюджет и човешки ресурси“, Георгиева има ключова роля за реализирането на политиките на ЕС и за реформиране и оптимизиране на човешките ресурси.

Широката подкрепа и контакти в международен план, с които се ползва Георгиева, предоставят възможност с издигането на нейната кандидатура българската страна да направи сериозен опит за консолидиране на Източноевропейската регионална група.

Правителството възложи на министъра на външните работи да координира кампанията за осигуряване на подкрепа за българската кандидатура сред държавите-членки на ООН.