Няма да се отказваме и ще се борим до последно. Това са думите, които 22-годишният Росен и майка му Даниела изричат неколкократко по време на срещата ни. А тежката им битка е с коварното заболяване мускулна дистрофия, от което младежът страда вече 11 години. Мускулната дистрофия е вродено състояние, при което мускулните клетки се разграждат и се превръщат в мастна тъкан, а нови не се произвеждат. Човек има затруднения в придвижването и сяда в инвалидна количка, след това се появяват затруднения в дишането, докато болестта засегне и сърцето. 
Обикновено се проявява, когато болните навършат 14 години, а заболяването на Росен докторите откриват през 2005 г. в София чрез ДНК анализ, като тогава момчето е на 12 години.  
Всичко започна с изтръпвания по крайниците, често падах, започнах трудно да изкачвам стълби и постепенно, като кляках, започнах все по-трудно да ставам. Личният ми лекар ме изпрати в София и се оказа мускулна дистрофия. Но преди това ходих по много лекари, които ми поставяха различни диагнози, разказва Росен.
Обикновено болестта се развива с доста бързи темпове, като 5-6 години след откриването й пациентът остава на легло. При Росен обаче не е така. Затова и
младежът не спира да се бори и не губи вяра в чудото
Макар и много трудно Росен се справя, като неотлъчно до него е и майка му. 
След като спъванията и паданията зачестяват, идва и първата операция на ахилесовото сухожилие в Русе през 2006 г. при покойния вече д-р Чобанов. До 2012 година следват още шест операции в София и Пловдив, а към момента те са вече 15. 
До 8 клас Росен учи в разградското село Юпер, откъдето е баща му. В 9 клас идва в Русе с майка си, като тогава мечтата му е да се занимава с народно пеене. 
Исках да продължа в Широка лъка или Котел, но беше невъзможно да се местя в друг град сам, споделя момчето, което по това време е напълно наясно с болестта. Затова решава да се запише в Гимназията по промишлени технологии и да завърши средно образование. Впоследствие обаче научава, че в Музикалната гимназия са открили паралелка с народно пеене. 
Като чух, бях готов дори да повторя 9 клас, но да вляза в Музикалното училище. След като цяло лято ходих на уроци по солфеж, пиано и успях да усвоя материала, влязох в гимназията и така сбъднах мечтата си, разказва Росен, който е изключително благодарен на директорката и учителите, които са му помогнали. 
Желанието му да има изяви на голямата сцена също вече е в графа постигнати цели. Въпреки тежкото заболяване Росен постоянно участва в конкурси и концерти. Последната му изява бе в началото на месеца на фестивала „Борово пее и танцува“, откъдето се завърна с първа награда и плакет.
Беше истински вълнуващо, когато журито стана на крака при моето изпълнение
споделя музикантът, който се чувства много добре, когато е на голяма сцена. 
Само за отминалия летен сезон младежът може да се похвали с грамоти от фестивали в Бабово, Сливо поле и Пчелина. 
Сега мечтата на Росен е да стане лекар, а майка му споделя, че той е изключително добре запознат с материята и постоянно чете. Към момента обаче това е невъзможно, тъй като младежът трябва да е в редовно обучение. Другото най-силно желание на момчето е да снима собствен клип към една от народните си песни, за която има готов аранжимент. Тя е на любовна тематика, като Росен вече си представя и как ще изглежда клипът - с народни танцьорки на красиво място като Левента. 
Към момента обаче основният проблем за Росен е орязаната пътека по здравната каса за рехабилитация, която вече е веднъж в годината по 10 дни.
Преди беше през три месеца по 10 дена, а от тази година съм принуден да плащам по 70 лева на ден
за престой извън здравна каса. А аз трябва да съм през 1-2 месеца на рехабилитация за около 7 до 10 дни, казва Росен. От 2011 година той се лекува в пловдивската болница „Медлайн“ при д-р Янакиев, на когото младежът ще е признателен цял живот. 
Той ми каза, че има шанс за подобряване. Заболяването няма как да се спре, но контрактурите на краката има шанс да се коригират. Много съм доволен от отношението на екипа в болницата, от апаратурата. Имам индивидуална програма за рехабилитацията, която ми се отразява много добре. Когато съм на раздвижване, ставам съвсем друг, мога да ставам спокойно, защото иначе ми е трудно. Въпреки тежката диагноза с д-р Янакиев се борим заедно, той ме чувства като негов приятел, споделя Росен. 
Момчето получава пенсия от 235 лева, като половината от сумата отива за лекарства за сърцето. Майка му Даниела работи като продавач-консултант в хранителен магазин, но за операциите на Росен, които до момента са вече 15, е теглила кредити. 
В окаяно състояние сме.
Сами сме, няма кой да ни помага, а не мога да си оставя детето, въпреки че животът ми е много труден
И аз не съм добре здравословно, но ще се боря за него. Горда съм с Росен, заедно си правим и дуети, но от едно известно време ми е накърнено и съм спряла да пея с него, споделя Даниела. 
Жената е искала да кандидатства за личен асистент, но е трябвало 6 месеца назад да няма доходи, а заради кредитите това е невъзможно. В момента живеят на квартира, за която плащат наем 200 лева. Силно се надяват да получат общинско жилище и да плащат по-малък наем.
А иначе полагащите се на Росен 10 дни рехабилитация по здравната каса за тази година са изчерпани още през март. Процедурите по клинична пътека са крайно недостатъчно, а за майката на Росен е непосилно да заплаща рехабилитацията, която се отразява изключително добре на сина й. 
Двамата се надяват, че ще се намерят добри хора, които да им помогнат Росен да продължи борбата си с коварната болест и да сбъдне мечтите си, като дарят средства по разкритата сметка в Банка ДСК:
IBAN: BG03STSA93000020279632
BIC: STSABGSF
Росен Антонов Атанасов