В сърцето на световната политика лежи стряскащо разделение. Светът ни става все по-взаимно свързан и въпреки това механизмите и начините за управляването на глобализацията изглеждат недостатъчни за справяне с предизвикателствата. Резултатът е предвидим: реакция срещу глобалната ангажираност, родена от умора и страх.

Това не е видно никъде повече отколкото в световната бежанска криза. 65 млн. души по света са напуснали родните си места заради конфликти, преследвания и нарушения на човешките права през 2015 г.

През 2014 г. по-малко от 1% от бежанците са се завърнали по домовете си и според ООН средната продължителност на бягството има се е увеличила до 17 години. През 2015 г. ООН призова за рекордните 20 млрд. долара, за да се справи със световната нужда от хуманитарна помощ. Въпреки щедростта на редица хора и организации, тези призиви доведоха до едва 55% изпълнение на поисканото. Сред бежанците цари отчаяние, както и в страните, към които те бягат. Това включва и места като Турция и Кения, които са сред най-големите страни, които приемат бежанци, както и в Германия и Швеция, които приеха голям брой бежанци през последните две години.

Помним от предишните кризи – Войната в Босна и Херцеговина през 90-те години на ХХ век например, че този тип събития предизвикват две реакции. Страните или решават, че проблемът е твърде голям, че да направят някаква разлика с намесата си и не смеят да поемат ангажименти и задължения, или международната система достига до извода, че няма как да има някакво имащо значение решение без то да е наистина колективно. В такъв момент сме и при справянето с бежанската криза.

Има натиск границите да се затворят, а тези, които бягат да бъдат върнати – нещо, което единствено ще доведе до ползи на трафикантите на хора. Има политици, които приравняват бежанците с терористи – всявайки страх и обръщайки общностите едни срещу други. Този порочен кръг трябва да бъде разкъсан.

По време на две скорошни срещи на високо равнище ще се появят възможности за това. Първата е срещата на ООН за бежанците и мигрантите, която е организирана от председателя на общото събрание на ООН. Започвайки на 19 септември, тя цели да подсили „фронтовите“ държави, които приемат в себе си най-голямата част от бежанците, да подбуди по-голямо споделяне на глобалната отговорност и да създаде нов набор от международни принципи по бежанците и мигрантите.

Въпреки, че бе положено много и похвално усилие за подготовката на срещата, нейният план, публикуван миналия месец от ООН, предполага, че тя ще доведе най-вероятно до поредното изчитане на вече одобрени принципи, а не до значими промени в това как страните споделят тежестта и отговорността за подкрепата на бежанците. Това би било разочарование. Светът се сблъсква с рекорден брой бежанци и ние не можем просто да излизаме с общи приказки за добри намерения. Необходими са практични ангажименти, към които държавите да могат да бъдат държани отговорни.

Ако срещата на ООН се окаже неуспешна, срещата на високо равнище на следващия ден, на която президентът на САЩ Барак Обама ще бъде домакин, ще стане дори още по-важна. Настоявайки, че държавите трябва да „плащат, за да участват", президентската инициатива цели катализирането на съществени ангажименти относно преселването на бежанците, както и създаването на възможности за трудоустрояването и образованието им в страните-приемници (които по правило са не толкова богати страни като Ливан и Пакистан).

Срещата на високо равнище на Обама предлага възможността САЩ чрез личния си пример да доведат до увеличаването в глобален мащаб на средствата, предвидени за хуманитарни каузи. Международната общност да обърне внимание на три области – и по време на срещите, и по време на следващите събития.

На първо място трябва да има трансформация на подкрепата към страните, които приемат мигранти. Около 85% от държавите, които излизат бежанци са извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова към „нов модел на това как правителствата, местните общности, частният сектор и благотворителните организации да работят заедно в името на хората в нужда“. Държавите, които приютяват бежанци се нуждаят от повече и по-ефикасни ресурси, за да предоставят безопасни условия за живот на бежанците.

Това означава инвестиране в това, което може да работи в условия на криза. ООН трябва да развие споделени програми за хората, засегнати от конфликти по начин подобен на Целите за устойчиво развитие, приети миналата година. Това ще запази фокуса върху измеримата глобална ангажираност към бежанците в области като достъпа до работа и образование, ще осигури отчетност при изпълнението на тези ангажименти и ще направи така, че тези програми ще са и икономически ефективни, така че ресурсите за тях ще бъдат изразходвани по най-рационален начин.

На второ място държавите трябва да осигурят икономическа независимост за бежанците. Бежанците в лагери ще се чувстват иначе като постоянна низша класа, окована в икономическа зависимост. Ако държавите им предоставят работа, то бежанците ще могат да допринесат за икономиката. Световната банка изчислява, че за всеки процент увеличаване на броя сирийски бежанци в Ливан, ливанската сфера на услугите се увеличава с 1,5%.

За да се реализират напълно ползите от приютяването на бежанците, те трябва да получат възможността за работа. Частният сектор, както и актьори като Световната банка имат водеща роля в генерирането на работни места.

На трето място е преместването на бежанците от страната, където са попаднали в други страни. Преселването на дори 10% от общото бежанско население в следващите три години ще установи необходимия баланс между целта, която може да бъде постигната и такава, която наистина ще може да създаде условия за страните-приемници, които носят непропорционална отговорност. Това е само малко повече от половин милион мигранти годишно и само малка част от законната миграция, която богатите държави приемат всяка година по нехуманитарни причини. САЩ исторически са водач в преселването и са доказали, че този процес работи чрез мониторинг за сигурността и чрез интеграционни програми, които могат лесно да изкарат бежанците от зависимост от помощи към това да започнат да допринасят на икономиката. Вашингтон трябва да увеличи броя на приеманите в САЩ бежанци до 140 хил. годишно. Преселването не само, че е правилното решение, но е и умна инвестиция.

Според международната комисия по спасяване на бежанци 88% от тези, които са били заселени в САЩ са започнали работа. Според данните от 2009-2011 г. мъжете бежанци на възраст над 16 години по-често работят от техните родени в САЩ връстници. Преселването не само, че предоставя надежда за най-уязвимите хора на света. То също така води до споделяне на товара с тези страни, които в момента вече приютяват голям брой новопристигнали.

Необходими са правителственото водачество, иновациите на бизнеса и обществена мобилизация, за да се разрешат проблемите по света. Срещите на високо равнище през септември са шанс тези три стълба да се задействат в търсенето на решения за тази криза и за началото на развитието на по-добра хуманитарна система, която да се справи с проблеми от този мащаб, когато те се появят. Цената на провала е далеч по-голяма от агонията на бежанците - съдбата на международния ред е заложена на карта.