Има някои теми, за които ни е трудно да говорим дори с най-близките. Една от тях е страхът от смъртта и факта, че всичко е временно. За съжалвние, колкото повече се преструваме, че тази абсолютна истина не съществува, толкова повече време губим в това да не бъдем себе си, коментира Матю Джоунс в сайта на сп. Inc. 

Времето, не парите, е най-ценното нещо и трябва да намерим причина да подпалим вътрешната си мотивация за създаване на промяна към по-добро - в живота си и в този на другите, смята той. И изброява честно 20 "брутални" по думите му истини за живота, които често ни е трудно да приемем, а трябва. Те са следните:

Вие ще умрете някой ден и нямате представа кога точно. 

Всеки човек, който обичате, ще умре и вие не знаете кога точно. Същото се отнася и за животните, които обичаме. 

Материалното богатство, към което се стремим, няма да ни направи по-добри или по-щастливи хора. 

Мнозина са обсебени от целта "да търсят щастие" и точно това е, което ги възпира да се сдобият с него. Щастието е винаги подарък в живота - то е въпрос доколко ще се свържем с него и ще му позволим да потече между всичко друго, което междувременно ни притеснява и предизвиква. 

Да даряваш пари създава по-малко от да даряваш време. Като даваш от времето си можеш освен да помогнеш на хора в нужда, и да създадеш лични спомени, които от своя страна може да траят вечно. 

Човек не може да направи всички доволни и като се опитва, той губи себе си. 

Не можем да бъдем перфектни. Поставянето на този нереалистичен стандарт ни кара да страдаме. Това е страдание, което сами си причиняваме. 

Мислите ни са по-малко важни от чувствата и чувствата имат нужда от признаване. Интелектуалното анализиране на проблемите не е така полезно, както просто да изразим чувствата, които ни създават тези проблеми на първо място. 

Делата говорят повече от думите. За действията си трябва да поемаме отговорност. 

Личните ни постижения и успех няма да имат значение като сме на смъртно легло. Когато дойде моментът да напуснем тази реалност, ще мислим само за връзките с хората, които сме създали, така че започнете да действате от тук нататък, имайки предвид това. 

Талантът не означава нищо, ако няма упорит труд и практика. Някои от най-талантливите хора на света, вероятно истински гении, са останали неизвестни заради това. 

"Сега" е единственото време, което има значение, така че спрете да го губите, като планирате бъдещето и вторачвате мислите си в миналото. Не можем да променим миналото, не можем да прогнозираме бъдещето. Единственото в нашия контрол са действията ни в настоящето. 

Никой не го интересува колко е труден животът ни и човек сам е автор на собствената си история. Спрете да търсите съчувствие, напишете житейската история, с която бихте се гордеели след години. 

Думите са по-важни от мислите. Започнете да вдъхновявате други хора. 

Инвестирането в себе си не е егоистично. То е най-стойностното нещо, което човек може да направи. Направете го и за да спасите човека, който седи до вас. 

Основният въпрос в живота не е какво се случва, а как интерпретираме тези случващи се събития и как реагираме спрямо тях. 

За да създадем по-дълготрайно щастие, трябва да подобрим връзките си с другите хора. Отношенията ни с тях имат по-голямо въздействие върху чувството за удовлетворение от доходите и професията. Трябва да обръщаме специално внимание на всяка връзка, която за нас има някакво значение. 

Удоволствието е временно и относително. Спрете да гоните фойерверки и започнете да градите звездно небе. 

Личната амбиция не означава нищо без изпълнение - време е да се заловите за работа. Ако искате да промените света, излезте навън и го направете. 

Времето е най-ценният ни личен актив. Умно се живее само като се поставят приоритети как то се изкарва и с кого. Всеки човек е натоварен със силата и отговорността да решава сам за себе си с кого и как ще прекарва своето време.