Десетте банки, представили се най-зле на стрес тестовете в ЕС, са изплатили близо 20 млрд. евро дивиденти от 2011 насам, увеличавайки потенциалното бреме върху облигационерите и данъкоплатците в случай, че фалират, сочи ново проучване.

Анализът е установил, че спасените с държавна намеса Royal Bank of Scotland, Allied Irish Banks и Bank of Ireland са единствените сред 34-те публично търгувани банки на стрес тестовете, които не са изплащали дивиденти през финансовите години 2010-2015, пише „Файненшъл таймс“.

Последните стрес тестове не включваха праг за преминаване, но показаха, че капиталовите нива в две банки – ирландската AIB и италианската Monte dei Paschi di Siena – могат да паднат под регулаторните минимуми при неблагоприятния сценарий.

Тестовете установиха също, че при този сценарий почти две трети от проверените 51 публични и частни институции рискуват базовия им собствен капитал от първи ред да падне под прага от 10%, обичайно изискван от инвеститорите.

Авторите на изследването – Саша Стефен от Центъра за европейски икономически изследвания (ZEW), Вирал Ачария от бизнес училище Стърн към Нюйоркския университет и Диан Пиер от Университета на Лозана – твърдят, че тестовете драстично подценяват действителния недостиг на капитал в банките, който според тях може да достигне 900 млрд. евро на базата на пазарни измервания.

В този контекст, те остро критикуват изплащанията на дивиденти, които общо за 34-те банки възлизат на около 170 млрд. евро.

“Да се позволява на зле капитализирани банки да изплащат дивиденти на практика представлява прехвърляне на богатство от държателите на подчинени облигации към акционерите, тъй като увеличава шансовете тези облигации да бъдат включени в спасяването на институцията”, пишат авторите.

“Нещо повече, в крайна сметка това е прехвърляне на богатство от данъкоплатеца към акционерите, тъй като новите правила за преструктуриране допускат държавна помощ, след като поемането на загуби от акционери и инвеститори достигне осем процента от пасивите и собствения капитал.”

Те добавят, че ако европейските регулатори бяха последвали примера на своите американски колеги, забранявайки разпределянето на дивиденти от по-слабите банки, то „спестеният ресурс би компенсирал над 50 процента от установения от нас капиталов недостиг към 2016”.

Сред десетте най-зле представили се банки на стрес тестовете има девет публично търгувани. Класацията е направена според техните „напълно натоварени” коефициенти на собствен капитал (CET1), тоест такива, вземащи предвид приети, но още невъведени регулации.

Банките отказват да коментират въпроса с дивидентите, но някои от тях изтъкват, че оттогава мениджмънтът им се е сменил и че изплащането на дивиденти следва да се разглежда в контекста на печалбата за конкретната година. Банкерите изтъкват още, че Monte dei Paschi е единствената, на която се налага да набира допълнителен капитал.

Barclays е изплатила най-много дивиденти сред десетте най-зле представили се участници в скорошните стрес тестове, като сумата в лири стерлинги се равнява на 6,3 милиарда евро за шестте години. Британската банка се класира седма отдолу нагоре в тестовете, с коефициент CET1 падащ до 7,1 процента. Към края на юни т.г., нейният коефициент CET1 е 11,6 процента.

Следваща по размер на плащанията е Société Générale, с 4,7 млрд. евро. Дори Monte dei Paschi, която се впуска в план за набиране на 5 млрд. евро капитал и продажба на 9 млрд. евро лоши кредити, е изплатила дивиденти в общ размер 164 млн. евро.

Най-много дивиденти от всички участници в стрес тестовете е разпределила HSBC – еквивалент на близо 40 млрд. евро за шестте години. Напълно натовареният коефициент CET1 на банката възлезе на 8,76 процента при неблагоприятния сценарий. Действителният й коефициент CET1 към края на юни т.г. е 11,9 процента.

Swedbank, която с коефициент CET1 от 23,05 процента води класацията за капитализация при неблагоприятния сценарий сред всички големи банки, има едни от най-скромните разпределени дивиденти – само около 7,7 милиона еврова равностойност в шведски крони.