Шумът от големите кораби кара гърбатите китове да губят желание да търсят храна и това може да има дълготрайно въздействие върху здравето на тази величествени животни, сочат резултатите от проучване.

Корабните пътища съвпадат с миграционните маршрути на китовете, което води до постоянно шумово „замърсяване” на подводната среда.

По-ранни изследвания показаха как този шум пречи на комуникацията на делфините и някои видове китове, които издават бръмчащи сигнали докато търсят плячка или при общуване помежду си.

Но досега се знаеше много малко за това как постоянният нискочестотен шум на океанските морски съдове може да влияе на най-големите китове.

Това са синият кит, ивичестият кит, гренландският кит.

За да установят какъв е ефектът на шума, екип учени от университета в Сиракюз, щата Ню Йорк прикачили сензори на 10 гърбати кита в западната част на Северния Атлантик.

Уредите улавят и записват всички звуци, които китовете чуват, но и следят движението им.

Гърбатите китове използват многобройни техники за улавяне на храна, включително и специфично гмуркане и стържене с тяло по океанското дъно, за да намерят там риба, подобна на змиорка.

Учените установили, че ако наблизо има кораб и китът чува шумовете му, той не е в състояние да се гмурка до дъното, където при всяко отваряне на уста поглъща по едно „ястие”.

Не е ясно дали причината е, че китовете възприемат шума като заплаха или пък шумът кара дребните рибки да се заравят още по-дълбоко в пясъчното дъно и китът не може да ги накара да изплуват.

Проучванията показват, че китовете не могат да се приспособят към новата среда и не се хранят пълноценно.