Установяването на функциониращ пазар за лошите кредити ще се окаже истинско изпитание за Италия, се казва в анализ на „Файненшъл таймс“.

Трудно е да се намери по-добър пример от цените на акциите на Monte dei Paschi за това кое тревожи инвеститорите относно италианския банков сектор. В началото на юли акциите на най-старата банка в света се сринаха с над 30% за два дни, след като Европейската централна банка разпореди на институцията да отпише 10 млрд. евро лоши кредити.

Макар италианският премиер Матео Ренци да натиска Брюксел за разрешение да се инжектира още капитал в един банков сектор, обременен с 360 млрд. евро кредити, които е малко вероятно някога да се изплатят напълно, дългосрочните ползи от тези свежи пари ще бъдат ограничени, ако Италия не успее да създаде функциониращ пазар за този дълг. Според PwC, едва 19 млрд. евро лоши кредити са били продадени през миналата година.

Досегашните усилия за решаване на проблема включват Atlante – частен фонд, предназначен да подкрепи сектора, както и план за секюритизация на кредитите с държавна гаранция. Тези мерки обаче не смогват да възстановят доверието и инвеститори и експерти предупреждават, че проблемите, с които Рим се сблъсква при справянето с необслужваните кредити могат да се окажат по-тежки, отколкото в други страни от периферията на Европа, разтърсвани от лош дълг.

“Стъпките на италианското правителство са в правилна посока, но пътят не спира дотук”, казва Филипо Алоати, аналитик в Hermes. “Проблемът е в нискоефективната икономика, в една система, която е твърде центрирана върху банките. Въпросът е дали италианските банки действително са най-подходящият собственик за подобен вид активи”.

От въпросните 360 млрд. експозиция, 200 млрд. са към кредитополучатели, вече считани в несъстоятелност, а от тях 85 млрд. все още не са обезценени в банковите портфейли.

Един от наболелите въпроси за купувачите на кредити е естеството на активите, с които те са обезпечени. В Испания например, много от лошия дълг на банките е бил обвързан с жилищното кредитиране.

“В Испания и Ирландия беше налице поне един клас активи – жилищните недвижими имоти, който като цяло имаше добра продажна цена и беше доста ликвиден. В Италия над 80 процента от необслужваните кредити са към нефинансови предприятия и е много трудно да се добие усещане за стойността на обезпечението”, казва Юън Мълани, аналитик в Berenberg.

През април Централната банка на Италия заяви, че половината от брутните лоши кредити на страната – около 160 млрд. евро – са покрити с обезпечения, предоставени от кредитополучателите. “Що се отнася до лошия дълг, стойността на обезпечението надхвърля балансовата стойност на кредитите,” заяви институцията в доклад върху Финансовата стабилност.

Действителното събиране на парите от кредитополучателите обаче е вероятно да се окаже далеч по-трудно. Един важен аспект е обслужването на дълга – функция, която придобива особена значимост, щом той се влоши.

Макар с необслужваните кредити на Италия да е свързано огромно количество обезпечение, много зависи от платформите за менажиране – фирмите, които администрират кредитите и помагат на кредиторите да си върнат парите. В Испания, тези платформи бяха купени от американски частни инвестиционни групи, но в случая на Италия има по-малко международна експертиза.

“Качеството на менажиране е от критично значение”, пояснява Ричард Томпсън, ръководител на глобалната група за портфейлни консултации на PwC, съветваща банките относно транзакциите с необслужвани кредити. Според PwC, голям брой “международни играчи” проявяват интерес към придобиване на платформи в страната.

Американският фонд Fortress неотдавна създаде най-големия независим бизнес за менажиране и събиране на необслужвани кредити в Италия, придобивайки чрез своята инвестиционна компания Eurocastle Investment две от водещите фирми в областта. Този месец Eurocastle придоби 100 процента от Italfondiario за цена от 27 млн. евро  чрез своето звено за менажиране doBank, купено миналата година от UniCredit. Заедно, двете фирми управляват брутен портфейл от кредити в размер на около 90 млрд. евро.

Не бива да се забравят и сложните и точещи се съдебни процедури, които могат да забавят процеса. Все пак, тук има известен повод за оптимизъм. Промените в Закона за несъстоятелност и Гражданския процесуален кодекс съгласно Закон 132/2015 “могат значително да съкратят времето за събиране на необслужваните кредити” според италианската Централна банка.

Същевременно, потенциалните възможности, предлагани от италианските необслужвани кредити не убягват от погледа на някои инвеститори. По думите на Давиде Сера, основател и главен изпълнителен директор на Algebris Investments, фирма, притежаваща фонд в областта, „разглеждането на лошия дълг на банките експозиция по експозиция помага да се разкрие тяхната стойност”.

“На фона на ниските лихвени нива в глобален мащаб, италианските необслужвани кредити – в моя случай обезпечени с недвижими имоти – предлагат най-висока възвръщаемост срещу риска”, твърди г-н Сера.

Това може да е така за г-н Сера, но все пак мрачният фон на икономиката както по света, така и в Италия играе ролята на насрещен вятър за развитието на пазара на необслужвани кредити. Коефициентите на събираемост от ликвидационните процедури, проведени между 2011 и 2014 г. се движат около 40 процента, разкри Централната банка през април, изтъквайки, че делът на събраните кредити спада „заради нарастващите трудности в продажбата на активите на неизправните фирми-длъжници в един пазар, намиращ се в неблагоприятна циклична фаза”.

Ако този своенравен пазар обаче не се съвземе, то границата, разделяща един локален проблем за италианския банков сектор от друг, хвърлящ по-широка сянка над цяла Европа, може да се окаже по-тънка, отколкото мнозина предполагат.

“Много хора забравят колко висока е задлъжнялостта в този бизнес”, казва г-н Мълани от Berenberg. “Балансите на банките са пълни с непродуктивни активи. Има много хора, които все още обслужват дълга си, но няма да могат да го правят за в бъдеще. Има и фирми-зомбита, поддържани живи благодарение на ниските лихви”.