На 29 юни 1489 г. Бианка ди Пиетро Галерани, дъщеря на един от членовете на тайния съвет на Лудовико ил Моро (Лудовико-Мария Сфорца, наричан „Мавъра”, владетел на Миланското херцогство през 1480-1499), става съпруга на майордома на Алфонсо Арагонски. Милано е обзет от брачни планове: на 24 декември предишната година Джангалеацо Сфорца е взел за жена Исабел Арагонска, а на 17 януари ще бъде отпразнувана двойната сватба на Лудовико с Беатриче д’Есте и на Анна-Мария Сфорца с Ерколе І д’Есте. Със сватбите идват и тържествата, като прочутия „Бал в Рая”, организиран от самия Леонардо в миланския замък, разказва „Кориере дела Сера“.

За да почете брака на Бианка Галерани, неаполитанският крал Феранте (чичо на Алфонсо Арагонски) дава Ордена на Хермелина на Лудовико ил Моро. Към това миланският херцог сам прибавя особен подарък за себе си: взима за любовница петнайсетгодишната братовчедка на Бианка, Чечилия Галерани (1473-1530). Тя се присъединява към двора през 1490 г. и влюбеният херцог иска портрета й от своя придворен художник Леонардо да Винчи. Резултатът е „Дамата с хермелина”, съхраняван днес в музея „Чарториски” в Краков.

Дамата с хермелина Чечилия Галерани.

Чечилия е облечена по испанска мода, носи на врата си черни перли и държи в ръцете си питомен „хермелин” (всъщност обикновена белка). На гръцки животинчето се нарича „галé”, така че картината напомня едновременно за Ордена на Хермелина, получен от знатния любовник на модела и за фамилното име на момичето. Няколко години по-късно Лудовико губи ордена заради спорове с Неапол. Всъщност поведението на миланския херцог с нищо не напомня това на хермелин; самият Леонардо пише:

„Поради своята умереност хермелинът се храни само веднъж на ден и предпочита да се остави да бъде хванат от ловци, вместо да изцапа чистата козина и благородството си, бягайки на някое позорно място.”

Пълна противоположност на Мавъра, сравняван с това създание само от придворния поет Бернардо Белинчони, който сервилно казва:

„Същински хермелин, макар и с черно име.”

Чечилия, умееща да разговаря и чете на латински, с интереси в музиката и поезията, има от Лудовико син на име Чезаре. При раждането му, което става след сватбата на Мавъра с Беатриче, Чечилия е отпратена от двора. Но херцогът посещава доскорошната си метреса и не я лишава от почести: тя става графиня на Сароно и получава градски дворец в Милано. Скоро след раждането на незаконния й син (по онова време всички имат такива) и раздялата с Мавъра, Чечилия сключва изгоден брак: на 27 юли 1492 г. се омъжва за граф Лудовико Карминати, наречен Бергамино. С него се заселва във Вила Медичи в Кремона, където създава малък литературен кръг. Днес този красив дом е културен център, макар че в него почти не са останали следи от пребиваването на модела на Леонардо.

Чечилия умира през 1536 г., на 63-годишна възраст. Погребана е в близката църква „Сан Дзаведро”. В параклиса на благородното семейство Карминати в този храм, строен още от лангобардите, са погребани и двете дъщери, които тя ражда на Бергамино.

Необикновеното в живота на Чечилия е, че години след раздялата си с херцога, тя става близка приятелка на Изабела д’Есте, сестрата на неговата съпруга Беатриче. Изабела е в добри отношения и с Лукреция Кривели, която наследява позицията на официална метреса на Мавъра след оттеглянето на Чечилия. Така две любовници на херцога се оказват в чудесни отношения със семейството му. Миланският владетел има незаконен син и от Кривели. Момчето получава титлата маркиз на Караваджо, а майка му също е рисувана от Леонардо в „Красивата Ферониера”.

Лукреция Кривели, официална метреса на Мавъра след оттеглянето на Чечилия, също рисувана от Леонардо.

Би било вълнуващо двата портрета на любовниците на херцог Лудовико да бъдат изложени заедно. Съществува и втори портрет на самата Чечилия, рисуван от Фадино, ученик на художника Томазо Алени. Изображението е част от стенопис в кораба на енорийската църква „Сан Джовани” в Кремона: графинята е изобразена в молитвена поза пред св. Богородица: четвъртата дама вдясно, в зелена рокля.

Вторият портрет на Чечилия е рисуван от Фадино, ученик на художника Томазо Алени. Тя е дамата в зелено.