Владимир Путин и Реджеп Ердоган имаха различни периоди във взаимните си отношения: бяха приятели, след това врагове, а сега какво? Отново приятели?

Сред победата срещу заговорниците турският лидер се старае с все сила да върне симпатиите на своя руски колега. Опасявайки се от захлаждане на отношенията с Евросъюза и НАТО, а също от задаващите се икономически трудности, Ердоган изглежда е решил да се сближи с Москва.

Още преди кървавите събития в Анкара и Истанбул турският лидер изпрати „извинение“ за свалянето на руския военен самолет от турски изтребител през ноември миналата година (слагам тази дума в кавички, защото според някои преводачи тя липсвала в посланието – бел.ред.).

След провала на преврата победители обявиха за ареста на турските пилоти, свалили руския самолет, за „причастността им към преврата“ и скоро след това заявиха, че решението е било взето от един от пилотите без знанието на по-висшите власти.

Някои ирански медии обявиха, позовавайки се на дипломатически източници в Анкара, че руското Министерство на отбраната е предупредило Ердоган за военния преврат.

На свой ред Кремъл предпочете да забрави обвиненията си срещу Турция, която доскоро наричаше един от главните подстрекатели на „Ислямска държава“ в Сирия, а руската пропаганда радикално смени тона си към Ердоган. Осен това той получи покана за посещение в Русия.

Ако съдим по тези и ред други признаци, по-специално, че Кремъл пръв осъди държавния преврат, може да се направи извода, че сме свидетели на сериозно сближаване между Путин и Ердоган.

На пръв поглед, това може да бъде твърде изгодно за Путин. Представете си Турция, напускаща НАТО! Истински подарък на съдбата за руския лидер. Югозападният фланг и Черноморският регион вече няма да създават толкова грижи, а и за Средиземно море ще бъде осигурен по-безопасен достъп. Би могла да бъде неутрализирана и система за противоракетна отбрана на НАТО. Ракетите са разположени в Румъния, но необходимият за управлението им радар се намира в Малатия (Турция).

Налице е още една взаимна изгода: Турция би престанала да безпокои руснаците с въпросите за Абхазия и Южна Осетия, а Москва не би акцентирала вниманието върху това как Анкара решава кюрдския проблем.

Въпреки това залагането на диктаторски и авторитарни режими от страна на Москва не й носят особени ползи.

За стабилизирането на обстановката в страната си Ердоган се нуждае от значителни икономически и финансови ресурси, Русия обаче не може да окаже сериозна помощ в тази област. Вярно е, че Москва отново позволи на руснаците да почиват в Турция, но това няма да е достатъчно, защото политическата нестабилност кара туристите (дори и руските, които не се страхуват) да търсят по-безопасни места. Същото е в сила и за руските инвестиции в турската икономика.

При възстановяване на двустранните отношения с Ердоган Кремъл трябва да отчита, че турският лидер е загрижен единствено за личната си власт и „дружбата с Русия“ му служи единствено за засилване на собствените му позиции вътре в страната. Така че всеки един момент тази „дружба“ може да се трансформира в „удар в гърба“ на Путин.

В случая с Турция може да се каже, че не всичко, което е в разрез с интересите на Запада, непременно е благоприятно за Русия. /БГНЕС

---------------------

Анализът на Жозе Милязешт е публикуван в португалското издание „Обсервадор“.