Самотни атентатори нападат хора изневиделица. Мъж намушка майка и трите й дъщери във Франция, защото били облечени неприлично. Младеж посече с брадва четирима туристи от Хонконг във влак в Германия, викайки „Аллах акбар”. Преди това друг се вряза с камиона си в празнуващите хора в Ница и уби и рани десетки.

Това терористи ли са? За нападенията в Ница и край Вюрцбург отговорност пое „Ислямска държава”, но и в двата случая дистанцирано. Не като съорганизатор, а като вдъхновител. Но кое днес е терористично нападение и кое акция на изпаднал в амок психически нестабилен човек? Границите между тези две неща все повече се размиват. Списание „Шпигел” публикува коментар по темата.

„Няма еднозначна дефинииця на понятието „терор”. Учените спорят по въпроса също, както и политиците и криминалистите. В Наказателния кодекс (в Германия, б. р.) като терористична група се отбелязва сбор от поне трима души, чиято цел или дейност причиняват смърт, геноцид или престъпления срещу човечеството, военни престъпления или престъпления срещу личната свобода. В този по-строг смисъл на понятието тероризъм, нито убиецът от Ница, нито нападателят от Вюрцбург са терористи.

Но и тероризмът от вчера не е тероризмът днес. За разлика от времената на „Фракция Червена армия” не всички атентати на Запад се правят от групи, които преди това месеци наред се подготвят за тях – дори и когато ИДИЛ в последствие припознава тези атентати за свои. Често нападателите действат сами, вдъхновени или заразени от пропагандата на терористичната милиция. Често с един последен удар те искат да придадат смисъл на живота си, който им изглежда загубен. Границата между терористичен акт и амок се размива. Перфидното на пропагандата на ИДИЛ е, че тя се цели именно в такива хора. Това е един „направи си сам-тероризъм” за всеки, който пожелае, за който не е нужно нищо повече от гоялмо отчаяние, нарцисизъм и лудост.

Човек не трябва да е много набожен, да познава корана или шариата, не е нужно да се отказва от алкохола, наркотиците и порното. Трябва само в последната минута да изкрещи „Аллах акбар” и от тоталния неудачник от съседната кооперация да се превърне в истинскидържавен враг. „ИДИЛ и джихадизмът се превърнаха в последното убежище за нестабилни психически хора, които искат в края на живота си да му придадат по-голямо значение”, казва бившият координатор на борбата с тероризма в американското външно министерство Дейниъл Бенджамен пред „Ню Йорк таймс”.

За разследващите тези така наречени „самотни вълци” са кошмар. Как се предотвратяват атентати, извършвани от хора, които не са били в никакъв или почти в никакъв контакт с експемисткат асцена? Които използват ежедневни пособия за терористичните си нападения и не се договарят с никой друг, освен със самите себе си? Истината е – само с късмет или никак. При деяния на самотни атентатори често липсват обещаващи успех разследващи или превантивни методи, се казва в поверителен доклад на разузнаването. Като импулс за тях често служат възприемани от атентатора като обида за исляма думи или действия. Така например атентаторът от летището във Франкфурт Арид У., който през 2011 година уби двама американски войника, е гледал малко преди това игрален филм за американските военни престъпления. Това го е накарало да нападне войниците, признава самият той по-късно.

Към това се прибавя и фактът, че много от ислямистките самотни нападатели действат твърде нерационално. Както се посочва в поверителиня доклад на разузнаването, една голяма частот разследваните ислямистки атентатори, страдат от психически проблеми. До същия извод стига и есенският психиатър Норберт Лайграф. Той е трябвало да прегледа 29 ислямиста досега. 3-ма от тях са били с психоза. Статистически в обикновеното население психоза има 1 на 100 души. Изводът е, че екстремизмът и душевните болести са тясно свързани.

Баварският вътрешен министър Йоахим Херман обяви след атаката във Вюрцбург, че ще усили контрола и мерките за сигурност, като и полицейското присъствие. Едновременно с това той предупреди да не се поставят свръхочаквания. Срещу единични нападатели с брадва или нож няма стопроцентова защита. „Това може да се случи на всяка улица в Германия теоретично”, предупреди той.

И точно на това се надява ИДИЛ. След всеки атентат, който поне донякъде може да се впише в техния начин на действие, терористите поемат отговорност. Така нападатели, изпаднали в амок, стават терористи постфактум, а и самите те вероятно го искат точно така. Затова и като дефиниция вече можем да се спрем просто на „Тероризмът е етроризъм”. Но за обществото и за въпроса как да се справим с този „тероризъм за всеки” е от голяма важност да се каже дали правим разлика между психически болни или просто заслепени от пропаганда атентатори. Защото ако оставим полицията да се справя сама с това, провалът е сигурен.