ТОВА беше странен преврат като от XX век, разгромен от технологиите и човешката сила на XXI век, пишат Едже Токсабай и Пол Тейлър от Ройтерс в анализ със заглавие “Нескопосаният пуч в Турция: странен преврат като от XX век”.

“Този преврат очевидно е планиран добре, но по сценариЙ от 70-те години”, казва и Гарет Дженкинс, анализатор по въпросите на отбраната, работещ в Истанбул.

Генералите и полковниците от преврата изглеждаха сякаш не са отишли по-далеч от познанията си от “предишната война”.

Напомняше повече на преврата в Чили от 1973 г. или на този в Анкара от 1980 г., отколкото на метеж в модерна западна държава през 2016 г.

Бунтовниците не успяха да пленят никого от лидерите на управляващата партия или да блокират частните телевизии, мобилните оператори и социалните мрежи в интернет. В крайна сметка това позволи на президента Реджеп Тайип Ердоган и съратниците му да обявят, че са на свобода, и да призоват привържениците си по улиците за борба с превратаджиите.

Но основната им слабост е, че групата действа извън веригата на военното командване, което рязко ограничава способността й да контролира ключови елементи от властта, казва турският анализатор Синан Юлген от Carnegie Europe. “Планът им се оказа неефективен, тъй като не успяха от самото начало да овладеят някой голям военен обект или политически лидер”, добавя бившият турски дипломат.

В същото време Ердоган, който от години притиска медиите и остро критикува социалните мрежи за намеса “отвън” в управлението му, сега изненадващо се обърна първо към тях, за да задържи властта си. Той заобиколи метежниците, като директно се обърна към почти 80 милиона граждани на страната чрез приложението FaceTime за смартфони и хората му разпространяваха призиви в туитър, фейсбук и електронните пощи.

Това бе много по-различно от неуспешния преврат в СССР през август 1991 г., когато Михаил Горбачов бе блокиран във вила в Крим и бе принуден да научава новините от радио BBC World Service и да е безсилен да влияе на случващото се в Москва и страната.

Турският метеж прилича на бунта на испански офицери от 1981 г., когато те нахлуха със стрелба в парламента в Мадрид, но не получиха подкрепа от армията, а младият крал Хуан Карлос направи телевизионно обръщение в униформата си и призова хората да защитят конституцията.

Също като в пуча в СССР лидерите на преврата в Турция разчитаха на наборни войници, които или до последно са смятали, че това е учение, или не са очаквали хиляди хора да излязат срещу тях. Разбунтувалите се части бързо се измъкнаха или предадоха.

Отряд на метежниците нахлу в частната CNN Turk, но не успя да прекрати работата на редакцията или да прекъсне сигнала. След кратка бъркотия те подновиха предаването и в ефир водещата Невзин Менгю и генералният директор Ердоган Акташ описаха на зрителите какво са видели: “В очите на тези млади войници имаше само страх и никаква следа от решителност или отдаденост на кауза. Казаха ни да напуснем, но не знаеха нито как да ни изгонят, нито как да изключат сигнала, така че през цялото време студиото се виждаше на живо.”