Ако приемем еврото, имаме реален шанс да изплатим целия си държавен дълг. Към май 2016 г. вътрешният и външният са 13,3 млрд. евро, или около 26,6 млрд. лв.

"Покритието на лева в БНБ е около 18 млрд. евро (36 млрд. лв. - бел. ред.), което е много повече от дълга - разкри пред "168 часа" финансистът Емил Хърсев. - Всеки от нас е давал, за да се формира тази сума. Когато приемем европейската валута, емисията на БНБ се заменя с емисия на Европейската централна банка. Но покритието си остава отделно от паричната маса."

"Разбира се, едва ли ще ни позволят да ги похарчим -

ще има силен натиск

да дадем тези 18 млрд. евро на Европейската централна банка", коментира финансистът. Но според него за това няма никакви основания.

"Защо да ги подаряваме, след като сме ги вземали от Международния валутен фонд? При Гърция нямаше покритие на валутата и хвърляха драхмите в печката. Но при нас не е така. При това покритието ни е много по-голямо от дълга", казва Хърсев.

В това отношение много показателна е статистиката на Евростат. През 2004 г. държавният ни дълг е 35,8% от БВП, след което постепенно е стопен и през 2009 г. стига до рекордно ниско ниво от 13,7 на сто. Тогава България става втората страна след Естония с най-нисък дълг в ЕС. След това обаче тенденцията се променя - борчовете отново тръгват нагоре и днес те са 26,7 на сто от брутния вътрешен продукт.

На фона на страни като Белгия, Франция, Италия, Великобритания, чиито заеми са между 70 и 132% от БВП, нашият е малък. Разликата е, че техните икономики постоянно растат и тези дългове финансират развитието им. При нас икономическият ръст, постоянните дефицити в бюджета и нестабилните приходи не ни дават подобна възможност. Напротив, нарастващите разходи по дълга спъват различни бюджетни политики и реформи. От тази гледна точка едно изчистване на външния и вътрешния дълг ще даде глътка свеж въздух за всички системи на държавна издръжка. Парите вместо за лихви може да отиват за здравеопазване и образование.

"Другият плюс от приемането на еврото е, че

ще намалеят разходите за транзакции

които бизнесът в момента плаща заради превръщането на левовете в евро и обратно", коментира пред "168 часа" Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Според нея има още едно голямо предимство на единната валута - европейският банков надзор ще наблюдава нашите банки.

"Очевидно надзорът в БНБ не се справи добре и доказателството е кризата с КТБ", посочи Николова и уточни: България може да стане член на европейския надзорен орган и без да е в еврозоната."

Има още един плюс. С единната валута завинаги ще приключим със страховете си от инфлация и обезценка на лева. Причината е, че в страните, приели еврото, тя не може да е повече от 1,5%.

Предимство е и че рязко ще поевтинеят лихвите по заемите. Според правилата те не може да са над 2 процентни пункта над нивата в трите страни с най-ниски лихви. У нас в момента един от големите проблеми пред фирмите е високата цена на заемния ресурс. От години той е в пъти над нивата в ЕС, което като цяло дърпа назад икономиката и понижава конкурентоспособността й.

Има още един допълнителен бонус. Финансовата ни политика ще стане доста по-предвидима. Дефицитите в еврозоната са ограничени до 3% и размерът на дълговете е до 60 на сто от БВП. Макар че с последното изискване се справят само няколко държави. Заемите на повечето гонят 100 и над 100%, като

Гърция държи първенството

със 177%. Заради подобни длъжници преди няколко години бе създаден Европейският механизъм за финансова стабилност. Нещо като фонд, който трябва да помага на закъсали държави да си плащат дълговете, да финансира с различни траншове страни като Гърция, които не могат да си платят пенсиите и заплатите за дадено тримесечие, и т.н.

В разгара на гръцката криза в Брюксел бе решено вноската на България в този фонд да бъде чудовищните 12% от БВП. Или 10,5 млрд. лв. годишно, които ще растат съобразно увеличаването на брутния продукт. При приходи в бюджета от около 30-ина млрд. лв. и ако една трета от тях отива за вноската ни в европейския механизъм, всеки може да прецени колко бюджетни системи буквално ще спрат да функционират.

Колко пенсии заплати няма да бъдат платени защото няма да има откъде. За всеки икономист е ясно, че това буквално ще срути бюджета ни, да не говорим, че до няколко години ще сме във фактически фалит.