„Съдът не е съгласен със защитата на молителя, твърдяща, че сме в едно строго формално производство. Такова производство е например заповедното. Ако регистрацията на политическа партия бе обусловена единствено от наличието на няколко предпоставки - инициативен комитет, учредителна декларация, учредително събрание и пр., то законодателят щеше да уреди производството като например това по Закона за търговския регистър.

В случая съдът се произнася по искането с решение „В името на народа“. Съдът правораздава!”. Това се казва в решението на СГС за отказа за регистрация на партия ДОСТ на Лютви Местан.

Публикуваме цялото решение на съда:

„Производството е по реда на чл. 595 и сл. от ГПК, вр. чл. 15 и сл. от Закона за политическите партии /ЗПП/.

Постъпило е Заявление вх. № 59595 от 28.04.2016 г. от Лютви Местан в качеството му на Председател на Политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ с искане за вписване в регистъра на политическите партии на новоучредената партия, на нейния устав, ръководни органи и представителство. Твърди се, че на 27.02.2016 г. в гр.София, в Гранд хотел „София“, 181 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство образували Инициативен

комитет за учредяване на ПП „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, като с протоколно решение от същата дата са приели Учредителна декларация, утвърдили са образец на декларация за индивидуално членство и са открили подписка

за набиране на членове-учредители. От всички 181 граждани, образували Инициативния комитет, 176 подписали Декларации за индивидуално членство в деня на утвърждаване на нейния образец.

На 29.02.2016 г. в националния ежедневник

„Сега“, бр. 49, била публикувана Учредителната декларация.

Сочи се още, че в подписката за набиране на членове-учредители се включили над 1400 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство. На 10.04.2016 г. в гр. София, НДК, зала 3, се провела Учредителна конференция-

събрание на политическата партия Присъствали 1 116 пълнолетни граждани с избирателни права по българското законодателство, от които 1 084 надлежно подали и

подписали декларация по чл. 11, ал. 2 от ЗПП съгласно утвърдения образец. Прието било решение за учредяване на процесната партия, приет бил Устав, избрали се

ръководни и контролни органи. След Учредителната конференция била проведена кампания за набиране на членове

на новата политическа партия. В хода на кампанията 9 180 пълнолетни граждани с избирателни права по българското законодателство подали заявления за членство в

съответствие с чл. 5 от Устава. Общият брой на членовете надхвърлил 10 000. Молителят смята, че са налице основанията на чл. 17 ЗПП за вписване в регистъра на политическите партии на процесната партия. Моли да се извършат исканите

вписвания.

Прокурорът от СГП Ютеров смята, че заявлението не противоречи на закона, и дава становище за неговото уважаване. На 19.04.2016 г. в СГС е входирано писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия, /л. 480 и сл. от том 1/.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

Регистрацията на политическа партия се извършва съгласно правилата на ЗПП, като за неуредените в него въпроси с прилага Законът за юридическите лице с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, както и общите правила /чл. 530-541/ и специални такива /чл. 595-607/ на ГПК.

Според чл. 533 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери налице ли са условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Следователно служебното начало в регистърното производство е доста по-силно застъпено в

сравнение с исковото. Затова съдът не е съгласен със защитата на молителя, твърдяща, че сме в едно строго формално производство. Такова производство е например заповедното. Ако регистрацията на политическа партия бе обусловена единствено от наличието на няколко предпоставки - инициативен комитет, учредителна декларация, учредително

събрание и пр., то законодателят щеше да уреди производството като например това по Закона за търговския регистър. В случая съдът се произнася по искането с решение „В името на народа“. Съдът правораздава!

Официалното наименование на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“. Получава се абревиатурата „ДОСТ“. Dost на турски означава „приятел“.

Думата е навлязла в турския от персийски (Български етимологичен речник, том 1, издание на АИ „Марин Дринов“, С„ 2012). Въпросът е: нарушава ли ПП „ДОСТ“ чл. 6 от Закона за политическите партии, който предвижда тези субекти да провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език? Ако този правен субект в своя проява употреби само една чужда дума, каквато е „dost“ и която всъщност е името му, проведена ли е проявата на чужд език? От фактите по делото се налага изводът, че молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. Или поне на неговата буква. Но освен буква законите имат и дух. Чуждата дума всъщност се съдържа в абревиатурата на наименованието на партията. Партията се афишира именно чрез своята абревиатура (всъщност това вече се случи в общественото пространство).

Например на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума. Буквата на закона

няма да е нарушена, доколкото наименованието на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, но духът ще е накърнен. Затова съдът намира, че е налице нарушение на чл. 6 от Закона за политическите партии.

Съдът счита, че следва да обсъди и втория въпрос, поставен в гражданското обръщение, по което прокуратурата не е взела никакво становище: етническа партия ли е ДОСТ“? Преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от

Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа. В Решение № 4 от 21 април 1992 по КД № 1 от 1991 г„ в частта с мотивите, Конституционният съд разсъждава, че целта на Конституцията не е да забрани

създаването на партии от категории лица, отличаващи се по етнически, расов и верски признак. Целта била да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски принцип поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили са програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на „своя“ кръг от членове. Преценката

такъв ли е конкретният случай, следва да се извърши въз основа на устава на ПП „ДОСТ“.

Настоящият съдебен състав има трайна практика по всички фирмени дела за начална регистрация, независимо от вида на ЮЛ с нестопанска цел, да следи внимателно за неясноти и противоречия в устава, каквито почти без изключение има

винаги, затова редовно оставя производствата без движение и указва да се посочи какво молителят разбира под една или друга формулировка, да се извърши някаква редакция, да се даде допълнителна информация или да се заличат определени текстове като противоречащи на императивни правни норми. Допълнителните заявления, които постъпват по разпорежданията, се вземат предвид при целокупната преценка за постановяване или отказ на регистрация. На пръв поглед целите, заложени в устава - укрепване на българския

парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие на РБ, реализирането на всеобхватни реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и пр., не целят да капсулират никого и по никакъв начин не нарушават Конституцията. Отделни формулировки обаче са неправилни: например партията си поставя за задача „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство“. „Установяване“ означава тепърва да се изгражда това чувство, сякаш не го е имало преди, което е в противоречие с частта за реабилитирането. Молителят е

обяснил, че под „установяване“ имал предвид „утвърждаване“ и се позовава (неправилно) на Български тълковен речник, издание от 2015 г„ в които двете думи са посочени като синоними. Пропуска обаче да спомене, че „утвърждавам“ е синоним на „установявам“ единствено в значението му на определям, легализирам („утвърждавам правила или норми, утвърждавам работна заплата“). Точно така в синоптичната

прогноза може да се чуе „От понеделник ще се установи топло време“, но не и „От понеделник ще се утвърди топло време“ или „От понеделник ще се легализира топло време“. Тоест излиза, че молителят на хартия ще легализира и реабилитира чувството за

национално и гражданско достойнство, докато всъщност би трябвало да желае да го утвърждава (сиреч укрепва) и реабилитира. Съдът подробно описа разликата между двете думи, за да стане ясно, че невинаги това, което е заявено на хартия, отговаря на действителното положение на нещата.

В устава на ПП „ДОСТ“ не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа, расова или верска основа, но съдейки по „заиграването “ с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа ако не на верска или расова, то поне на етническа основа.

Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без

да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд. След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на

съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи“. Освен това изпълването на

уставната цел с конкретност било равнозначно на това да се подмени волята на учредителите. Тези изявления са най-малкото неудовлетворителни по следното съображение: излиза, че лицето, подало заявлението за регистрация на ПП „ДОСТ“, разграничава

себе си от субекта, който по закон представлява! Представителният орган на партията (нейният председател) очевидно смята, че не може да представлява учредителите!

Това е логически и правен абсурд. А липсата на конкретност досежно независимостта на българската журналистика може да се изтълкува или като пълна незаинтересованост спрямо нея, или като цел, която всъщност е цел само на хартия; думи без съдържание.

Все по същите причини молителят е отказал да даде пример за „решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието“. Първото решително действие на новоучредяващата се партия е да даде „отпор“ на съда и да му пречи, вместо да му съдейства за регистрацията си! Действията говорят по-красноречиво от думите. Практиката показва, че който има ясни цели, е способен да посочи конкретни способи за постигането им. Всъщност молителят постигна единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните -възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията. Съдът беше изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа“.

В производството по регистрация на политическа партия молителят следва да убеди съда, че фактите, които желае да се впишат, са действително настъпили. Той не стори това, въпреки положеното от съда усилие да изясни действителната воля на

учредителите в тази насока. Съгласно чл. 10 от ГПК съдът съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

С оглед изложеното не може да се приеме за доказано, че новоучредената политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ си е поставила тези цели, които са записани в устава й и има яснота как да ги постигне. Не е

ясно дали личната воля за членство се отнася за записаните на хартия цели, или за някаква друга цел. Всичко изложено се явява пречка да се допусне исканото вписване, поради което,

съдът отказва вписване в регистъра на политическите партии към Софийски градски съд на новоучредена политическа партия с наименование „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ /ПП ДОСТ/ със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, сграда № 30, ет.2.

Решението подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.