Германия и Франция са готови с план за общността след брекзит.

България ще изпадне от него

Какво следва за ЕС и България след брекзит? При всички положения ще има ново начало и старит егрешки ще бъдат коригирани. Това важи за ЕС, а ако България иска да е в ЕС, трябва да важи и за нея.

Да слушаш новините от борсите в понеделник сутрин се оказа точно толкова забавно, колкото и да гледаш български телевизионeн сутрешен блок. Всичко е една голяма катастрофа и краят й не се вижда.

Валутите играят луд танц, икономиката вече понася загуби, а играта още не е започнала. На всичкото отгоре се оказва, че в Лондон никой няма план как да действа от тук нататък.

Е, те може и да нямат, но европейците имат. Оказа се, че външните министри на Германия и Франция работят по план за действие след Великобритания още от април, като документът е бил напълно готов преди референдума във Великобритания и бе обсъден на спешната среща на външните министри на страните-основателки на ЕС в Берлин в неделя.

Документът се състои от 10 страници и в най-общи линии предлага Европейският съюз да стане по-гъвкав. Какво означава това?

Политически ЕС трябва да става все по-интегриран, но интеграцията трябва да става по желание и според възможностите, се посочва в него.

На практика това означава, че ще се засилят процесите на разделяне на ЕС на център и периферия или на съюз на две скорости. Като двете му части няма да се делят на бедни и богати, а на напълно интегрирани и нежелаещи пълна интеграция.

Основното правило в бъдещия нов ЕС ще гласи, че общността трябва да решава съвместно само онези проблеми, които са непосилни за отделен член. Такива са сигурността и миграционната криза. При други като общата валута страните-членки ще имат право да решават на национално ниво дали това е в техен интерес. Документът очертава само насоки и все още не е изработен в детайли, по които Франция и Германия се опитват да се сближат от месеци.

Според информация на „Франкфуртер алгемайне цайтунг” двете страни са си поделили основните задачи в общността, като това ще направи бъдещия ЕС още по-силно френско-германски.

Така например за икономическите и валутните въпроси превес в изготвяенто на плана е имала Франция. В плана се посочва, че и страните с балансиран бюджет и прекрасни показатели трябва да направят жест. Има се предвид Германия, която трябва да намали външнотърговския си дефицит в полза на южноевропейските държави, а в замяна те действително да станат конкурентноспособни.

Както отбелязва вестникът, този план може да бъде провален от германския финансов министър Волфганг Шойбле, който винаги е бил против това предложение с аргумента, че ЕС трябва да е конкурентноспособен не само помежду си, а най-вече на глобалната сцена. Това няма как да се получи, ако най-силната икономически членка се ограничава сама себе си.

Също така Франция е настояла за повече интеграция по въпросите на сигурността. Предложила е да се създаде обща платформа за сътрудничество на отделните разузнавателни служби, а при заплаха от терористични акции, на каквито самата тя бе жертва в последно време, да има и общи действия на спецчастите и армиите.

Германия от своя страна пък предлага ЕС да действа съвместно при миграционен натиск. Дъблинското споразумение трябва да се прилага, но за да функционира при големи бежански потоци, то трябва да се допълни с разделянето на бежанци по квотен принцип между членките. 

Дали този план на външните министри може да се осъществи, тепърва ще се види. Самата Ангела Меркел е скептична. Тя е предупредила Щайнмайер, че така ще обърне срещу големите в ЕС малките членки, които ще се почувстват изолирани.

Така или иначе е ясно, че ЕС отдавна е готов за реформи и брекзитът просто даде старта им. Къде е мястото на България в новия съюз? За съжаление новините за нас едва ли ще бъдат добри. Повече интеграция в ЕС може да се случва само между членки, които покриват горе-долу равни условия – било то икономически или полиитчески. В един план за реформи няма начин да не залегне и анализ на причините за евроскептицизма сред гражданите на еврочленките. А основен повод за брекзита (макар и ирационален) бе масовото изнасяне на източноевропейци – най-вече поляци, румънци и българи на Острова.

България е проблемна членка и това досега бе възможно само да бъде констатирано в мониторингови доклади. За липсата на нормално функционираща съдебна система, за корупцията, за липсата на прозрачност на пазара – за всички тези проблеми досега нямаше предвидена ответна мярка освен наблюдение и призив те да бъдат отстранени. При повторен преглед на европейските договори обаче – а такъв с напускането на Великобритания ще има, най-вероятно ще се измислят и строги наказания. Най-малкото в този си вид страната ни няма как да принадлежи към един по-интегриран ЕС и ще остане в периферията му.