Още преди да бъдат обявени окончателните резултати от британския референдум британският печат съобщава, че лагерът, който е за Brexit, печели и подчертава, че сега погледите са насочени към онова, което следва оттук нататък.

Евроскептичният дух излезе от бутилката. Ще спечелим тази война, ще си върнем страната, ще си върнем независимостта и границите, заяви лидерът на антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж, цитиран от в. "Индипендънт", часове преди оповестяването на крайните резултати. 

Дейвид Камерън свика този референдум с надеждата това да реши веднъж завинаги европейския въпрос, който толкова дълго разделя партията му. 

Каквото и да стане, е съвсем ясно, че всенародното допитване ще има обратния ефект. Какъвто и да е резултатът, ще продължи да има имиграция, ще продължи да има гняв, а когато тези две неща се срещнат, там ще бъде Найджъл Фараж, пише вестникът.

Разчистването на отломките след земетресението на Brexit-а ще отнеме години, подчертава в. "Гардиън". Въпреки че този вот трябва да се разглежда като предписание за оттегляне от ЕС, рано тази сутрин той звучеше повече като вик на гняв и разочарование на половината страна срещу системата на власт, богатство и привилегии, контролирани от елит, управляващ от другаде. Мишената беше колкото Брюксел, толкова и Уестминстър. Но дори да си даваме сметка за това, още не сме наясно колко сложно е онова, което предстои или по-скоро какво точно рухна.

В. "Файненшъл таймс" посочва, че много от последиците на Brexit може да се предвидят още сега и цитира част от тях: Великобритания ще се опита да излезе от ЕС до 2019 г. и ще е готова да се противопостави на Брюксел по миграционните закони. 

Министърът на финансите Джордж Осбърн предупреди, че ако Великобритания гласува за излизане, в държавните финанси ще се отвори черна дупка от 30 милиарда лири. 

Един от най-непосредствените резултати е, че кариерата на Дейвид Камерън като премиер ще приключи, а политическите и конституционните въпроси, предизвикани от Brexit-а, може да поставят началото на период на дълбока несигурност за Обединеното кралство и ЕС. 

От юридическа гледна точка референдумът е по-скоро консултативен, а не задължителен и какво ще стане по-нататък е политически, а не правен въпрос, отбелязва вестникът. 

В областта на икономиката специалистите са единодушни - излизането от ЕС ще нанесе удар по растежа, а мащабът на последиците ще зависи от фактори като търговията, производителността и преките чуждестранни инвестиции. Привържениците на Brexit-а обаче твърдят, че икономиката ще бъде в разцвет, когато страната е извън ЕС.

Оценките, че британският референдум е исторически, не са само думи. Заложено е много повече от отношенията между Великобритания и Европа. Под въпрос може да се окаже целият европейски проект, отбелязва френският в. "Монд". 

Нещата трябва да се кажат такива, каквито са. Великобритания имаше огромна полза от членството си в ЕС. Икономиката й не е била в по-добро състояние от 1973 г. насам, но Лондон остави силен англо-саксонски отпечатък върху европейския проект - свободната търговия, разширяването към Централна и Източна Европа сред 1989 г., отварянето към света. Европейското право е изковано под британско влияние. Днешна Европа, която от 20 години непрестанно се отдалечава от федералната мечта, носи печата на Обединеното кралство, подчертава вестникът.

Британците шокираха света с избора си да напуснат ЕС, пише в. "Ню Йорк таймс". Това историческо решение със сигурност ще промени мястото на страната в света, ще предизвика смут на континента и ще разтърси политическата върхушка на Запад.

Въпреки че допитванията преди референдума показаха, че и двата лагера биха могли да спечелят, изходът смая голяма част от британците, европейците и трансатлантическия алианс, подчертавайки силата на настроенията срещу елита, на популистките и националистически настроения във време на икономическа и културна обърканост.