Българските власти правят поредна стъпка в посока контрол и забрана за споделеното пътуване. Промени в Закона за автомобилните превози предвиждат дирекция „Автомобилна инспекция“ (ДАИ) вече да има специално правомощия, за да установява дали има случаи на така нареченото споделено пътуване. Те са внесени в Народното събрание.

Ако бъдат приети, промените ще дадат правомощие на служителите на ДАИ да изискват сведения от пътниците в леките автомобили. В мотивите на правителството се посочва, че това е необходимо за установяване на вида на превозите – дали са срещу заплащане, или не. Това има огромно значение при установяване на нарушенията, извършени от лица, които превозват пътници на цената на билета, а твърдят, че не получават цена за извършването на превоза.

Събирането на сведения от превозваните лица е способ за събиране на доказателства в административно-наказателното производство, което в момента е невъзможно, отбелязва още кабинета. 

Напоследък темата за забрана на „споделеното пътуване“ нашумя сериозно, след като финансовото министерство предложи сайтовете с такава цел да бъдат забранени. Това стана след среща между представители на ведомството и на автобусните превозвачи, които твърдят, че приходите им сериозно са спаднали заради тази дейност.

Сайтовете бяха нарочени, след като регионалното министерство разгневи превозвачите с плановете си да въведе тол система и да събира такси за ползването на магистралите. В следствие на решението последваха заплахи за протести, бурни реакции и коментари на превозвачи колко е голям сивият сектор.

Проблемът при мярката за споделеното пътуване обаче е, че трудно може да бъде разграничено дали едно споделено пътуване е приятелска услуга или пък бизнес. Например, нормално е в голям град колеги от един квартал да пътуват заедно за работа и да си разделят парите за горивото. Или пък човек да вози приятели и познати, като тръгне нанякъде.

Investor  направи запитване до Министерството на финансите с каква цел се предлага да бъде въведен филтър в интернет върху сайтовете за споделено пътуване и от там отговарят следното:

„Анализът показва, че значителна част от споделените пътувания се осъществяват чрез социалните мрежи или специализирани интернет сайтове, като споделени пътувания се организират както за вътрешни и международни превози на пътници, така и за таксиметров превоз. От специализираните интернет сайтове е видно, че много голяма част от споделените пътувания се извършват регулярно и по определени маршрути и график, което ги превръща в дейност по занятие, а не еднократно и случайно събитие. Тази тенденция придобива все по-голяма мащабност, което налага предприемането на спешни и ефективни мерки“.

Засега финансовото министерството не е правило анализ какви са загубите за бюджета от нерегламентирания превоз на пътници. В момента такъв се прави от Националната агенция за приходите (НАП). 

Обществото използва споделеното пътуване като част от едно ново за света явление – споделената икономика. Чрез него хората се опитват да намалят разходите от пътуванията и тази практика се развива все повече благодарение на интернет пространството.

В последните месеци пред медии някои от потребителите, които използват този тип услуга твърдят, че го правят не само за спестяване на средства, а за да срещат нови хора, да имат нови запознанства. Всъщност законово трудно би могло да се докаже дали хората са платили, или не за споделеното пътуване, а една от причините за налагането на рестрикцията е укриването на данъци. Ако обаче хората просто пътуват заедно и си разделят горивото например, а не плащат цената на билета, те няма как да бъдат задължени да плащат данъци за това. 

Именно липсата на държавно регулиране и данъчно облагане са част от причините за бума на споделената икономика в световен план през последните години, пише Десислава Николова, икономист от Института за пазарна икономика. Според нея дори да е верен аргументът, че сайтовете за споделено пътуване реално се използват от превозвачи в сивия сектор, реакцията на властите към тези нови форми на икономически отношения илюстрира тяхната неспособност да влязат в крак с новата икономика.

С нови текстове кабинетът предлага да се изисква свидетелство за психологическа годност и на шофьорите, които превозват хора и товари за собствена сметка. Те са пълноправни участници в движението и могат да се причислят към професионалните шофьори, затова изключването им от обхвата на водачите, за които е нужна психодност, не е обосновано, се мотивират от правителството.